Заобикаляме руините на колонията — би било по-бързо да минем през тях, само че според Кал порутените сгради са идеално място за засада. Гласът му е спокоен, движенията — овладени, и скоро си давам сметка, че несъзнателно съм скъсила разстоянието помежду ни.
Мислите се блъскат хаотично в главата ми, прескачат от совалката, която сигурно вече е кацнала, към бледото лице и кървавата рана на Кат, оттам към неясните ми спомени от Корабния свят и поредното чудовище, което съм унищожила, без дори да го докосна. Излъгах другите, че не помня нищо. Както признах на Кал в лазарета, виждам всичко в главата си. Сякаш съм пътничка в собственото си тяло, гледаща безучастно случващото се през очите ми. Помня как убих ултразавъра. Помня как строших Спусъка на парчета, след като Зила ме простреля, помня думите, които изрекох, докато звездната карта блещукаше из целия мостик, думата, която постоянно чувам в сънищата си, откакто се събудих с двестагодишно закъснение.
Ешварен.
Тя ме тегли и зове точно така, както тази планета ме отблъсква. Нуждата да науча повече за онази древна раса не ми дава мира — само тя се връща упорито и избутва настрани страховете и въпросите ми.
Добре де, не е само тя.
Кал крачи до мен, стиснал пушката си, и се движи като ловец със своята характерна, странна, почти неземна грация. Всяко негово действие е колкото бързо, толкова и плавно. Роден е да бъде воин и сега този воин е толкова близо до повърхността, че всичко друго бледнее на заден план. Никога няма да забравя как се хвърли между мен и шимпанзето. Без да мисли за себе си. Безстрашен и свиреп.
Поглежда ме. Само за миг, преди бързо да извърне очи.
Кал не прилича на момчетата от предишния ми живот. Флиртувала съм и преди, ходила съм по срещи, но има огромна разлика — галактическа разлика — между кино и пуканки в петък вечер и млад мъж, който ти казва, че е свързан с теб до живот.
Признанието му в лазарета ме свари напълно неподготвена. Все едно е запалил лампите, без да ме пита, и внезапно съм се озовала на толкова непознато място, че буквално съм останала без думи. Дотогава ме избягваше упорито, държеше се пренебрежително и бях сигурна, че вижда в мен единствено препятствие, неканен товар. Че дори когато ме защитава, е от уважение към Тайлър и неговите заповеди, от чувство за дълг към командира на отряда.
Сега обаче знам, че именно показното пренебрежение е било израз на чувството му за дълг. А когато ме е защитавал, действията му са били продиктувани от нещо друго.
Върви до мен, вперил поглед пред себе си, напрегнат като струна и готов за битка. Въпреки хаоса и лудостта, които ни заобикалят, самото му присъствие ме успокоява.
Чувствам се в безопасност, когато той е до мен.
Стигаме до космодрума, заобикаляме старателно лозите, полазили отворения портал, и гледката, която се открива пред нас, свива стомаха ми на топка. Платформите за кацане и контролната кула са обрасли със същото растение, което е погълнало цялата колония. Малките въздушни катери, товарните кораби, орбиталните совалки… Корпусите им са превзети от хищни лиани, разпукали се в странни цветове, и всичко е покрито с дебел слой от лепкавия полен, който се сипе навред като дъжд.
Мястото е огромно. Как изобщо ще намерим частите, нужни ни за поправката на реактора на нашия Лък?
— Еклерите го взели — мърморя аз под нос.
— Не знам за какво говориш — казва Финиан. — Във всеки случай звучи неприятно. Но още нищо не е изгубено, мацко. Елементите, които търсим, имат период на полуразпад от няколко милиона години. Ако са тук, малко бурен няма да им навреди.
— Твърдиш, че реакторите на тези кораби ще ни свършат работа? — пита Кал.
— Знам ли. Тия кораби са по-стари от четвъртия ми дядо и нямам представа каква тяга използват. Горилите на ТОФ обаче още са по петите ни, затова предлагам да се разделим. Така ще стане по-бързо и ще покрием повече площ. Ако откриете кораб с активно ядро, пратете ми снимка на унито.
— Добре — кимва Кал. — Гледайте каналът за връзка да стои отворен.
— Споко — уверява го Фин. — Ако видя още някое шампане, ще чуете писъците ми и без унистъклото.
Кал повдига вежда.
— Ти не разбираш много от сражения, нали, Фин?
— Е, ти пък не… — Фин прави физиономия и въздъхва. — Оф, зарежи…