Тайлър отвръща на поздрава, а аз въртя очи.
— Алфата с най-висок успех в Академията — казва той. — Най-добрият Ас. Лице, което си разбира от работата. Не звучи никак зле като за отряд. Така де, „Аврора“ е елитна военна академия, която събира най-добрите кадети от цялата галактика. Колко зле може да са останалите членове на отряда?
С Кат се споглеждаме смутено.
— Ами то… В тази връзка…
— Тя е психопат — заявява Тайлър.
— По-скоро социопат, ако трябва да сме точни — отвръщам аз.
— Виж колко пъти са я наказвали, Скарлет.
— Знам. Понеже лично подготвих досието, ако не си забелязал.
С Кат и Тайлър вървим по палуба „В“. Още е рано преди обед, а широкият коридор гъмжи от хора. Тук винаги е така, но днес — повече от всякога, защото новите легионерски отряди заминават на първите си назначения. Всичко живо в навалицата са военни, предимно бетраскани и терани, до един в скандално ужасните ни униформи.
Хващам се на бас, че човекът, който ги е измислил, е смятал скуката за междузвезден спорт. По-скоро бих разтрила краката на Великия ултразавър от Абрааксис IV, отколкото да облека това нещо. Кройката горе-долу става — има си подплънки, плохи и следва извивките на тялото. Цветът обаче е грозен оттенък на синьо-сивото с лъскавото лого на Аврорския легион на ревера и по една цветна нашивка на раменете и маншетите, която обозначава специалността ни.
Синьо за лидерския корпус на Алфите.
Бяло за Кат и другите Асове.
Зелено за Мозъците от научния отдел.
Пурпурно за Механиците от техническия.
Червено за Тараните.
И за мой късмет — ярко, слънчево жълто за дипломатическия корпус, в пълна хармония с моето слънчево отношение към живота.
Направила съм всичко възможно да поосвежа нещата — полата ми е с пет сантиметра по-къса от разрешеното по устав, а сутиенът ми разказва играта на Нютоновия закон за гравитацията. Повече от това и някой от инструкторите ще впише забележка в досието ми, а вече си имам достатъчно, благодаря. Цяла колекция.
Минали са двайсет и четири часа, откакто Тайлър се е вживял в ролята на рицар в Гънката. Идва му отвътре, честно. Боен командир Де Стой и адмирал Адамс вече го бяха разпитали подробно за инцидента и ако не броим донякъде необичния факт, че Тай е измъкнал двестагодишно сираче от най-прочутия изчезнал кораб в теранската история, нещата са се върнали към обичайния си ритъм. Вече раздават първите назначения и колкото по-скоро се срещнем с останалата част от отряда, толкова по-бързо ще ударим черното. Пет години се трудихме, за да стигнем дотук, а и това място толкова ми е омръзнало, че чак стомахът ми се надига. Край с училището!
Тайлър още преглежда дигиталното досие на унистъклото си.
— Зила Мадран. Теранка. На осемнайсет години. Научен отдел.
— Умна е — обаждам се аз. — Академичните й постижения са забележителни.
— За последните две години има трийсет и две официални мъмрения.
— Е, не всички сме съвършени като снежинки, братле.
— Говори за себе си — хили се Кат и се плясва по дупето. — Аз съм истински диамант.
Тайлър гледа унистъклото в ръката си и клати глава.
— Тук пише, че кадет Мадран е затворила двама свои състуденти в хабитационна стая и ги е изложила на айтриянския вирус, за да тества върху тях серума, който била забъркала.
— И е свършило работа — изтъквам аз. — Не са ослепели.
— Простреляла е съквартирантката си с бластер.
— Настроен на зашеметяване.
— Няколко пъти.
— Може онази да не се е зашеметявала лесно — подхвърля Кат.
— И ти ли, Бранок? — пита Тайлър с вдигнати вежди.
Поздравяваме един инструктор, заобикаляме шумна групичка млади кадети (които си шепнат с подобаващо страхопочитание при вида на прословутия Тайлър Джоунс) и влизаме в асансьора, за да слезем до нивото със стаите за инструктаж. Станцията се върти кротко покрай прозрачната пластомана на кабинката — истински кошер, побрал двайсет хиляди души, наред с цялата им врява и брътвеж, а Тайлър отваря досието на следващия ни съотрядник.
— Финиан де Каран де Сийл. Бетраскан. На деветнайсет. Технически отдел.
— И той е умен — казвам аз. — В най-горните десет процента. Ако те интересува статистиката.
— Тук пише, че са го скъсали по динамика на Гънката.
— Да, иначе щеше да е в най-горните два процента — пояснявам. — Виждаш ли? Адски умен.
— Пише също, че носи екзокостюм — продължава Тайлър.
— Дааа — проточвам аз. — Има увреждане на нервите, мускулна слабост и понижена подвижност. Като дете се е заразил с лисергийската чума. Костюмът компенсира.