Зила прокарва унистъклото си над тялото на Кат. Устройството издава куп нестройни звуци, писука и щрака, а Зила въвежда някакви команди с бързината на изнасящ концерт пианист.
— Легионер Мадран? — подпитва Тайлър.
Зила клати глава.
— Няма достатъчно данни. За сметка на това пък променливите величини са в изобилие. И все пак… растителността, заразените животни, всичко, което видяхме дотук… очевидно е, че между тях съществува някаква дълбока връзка. Когато едно страда, другите усещат болката му.
Сещам се за мостика на нашия Лък. За казаното от Аврора, когато звездната карта с червените точки се разгърна около нас.
— Гещалт — прошепвам аз.
Зила кимва.
— Определено е някакъв вид гещалт. Множество организми, които функционират като един. Сякаш всичко на тази планета, всичко, засегнато от цъфтежа на тази растителност… като че ли всичко това е част от мрежа.
Кат се сгърчва в ръцете на Тайлър и конвулсиите обхващат цялото й тяло. Лицето й е разкривено в озъбена гримаса и тя се мята трескаво. Тайлър не може да я удържи и я оставя внимателно на пода. В очите му блестят сълзи.
— Кат? — зове я той. — Кат, чуваш ли ме?
— Ра’хаам — простенва тя същата дума, която Ари изрече на мостика.
— Ще намерим решение, ти само се дръж, моля те.
Кат надава дрезгав вик, отмята глава назад, всяко мускулче по тялото й е напрегнато до скъсване, гърбът й се извива в съвършена арка и се отлепва от пода.
— Ра’хаааа-а-а-аам!
Чувствам се толкова безполезна, че ми иде да закрещя. Всеки грам от първичния ми страх се отразява в Тайлър като в огледало — във всяко негово движение, в стойката, в начина, по който се навежда над Кат и прокарва безпомощно пръсти по ръката й, сякаш го е страх да не я счупи.
Знам какво се е случило по време на онзи отпуск. Не от тях, но и сама се досетих. Върнаха се с нови татуировки и някак отчуждени. Личеше си, че Кат иска да заличи новопоявилото се разстояние. Разбирах защо Тайлър предпочита да не го прави. Защо случилото се вероятно е било грешка. Или е било най-хубавото събитие и за двама им. Защото, макар брат ми да е влюбен в идеята да бъде съвършен командир и безстрашен войник, да бъде мъжът, с когото татко би се гордял, аз знам, че някъде дълбоко в себе си моят Тай е влюбен и в Кат.
Само дето още не си е дал сметка за силата на чувствата си.
Въпросът е какво ще стане, ако я изгуби.
— Ус-сещам г-го — съска Кат и по челото й избиват капчици пот. — Усещам ги. Това място, тази планета… ззз-знам какво е.
Въздъхва дълбоко и се срива върху обраслия с мъх под. Очите й са отворени, цветът им е досущ като на блещукащия син полен, който изпълва въздуха около нас. Осъзнавам с подновен ужас, че зениците й вече не са кръгли.
Имат формата на цвете.
— Кат? — пита Зила и прикляква до нея. — Какво е Ра’хаам?
Нашият Ас поглежда към Зила и по миглите й блещукат сълзи.
— Ние сме Ра’хаам.
— Съзидателят да ме тръшне — прошепва Тайлър. — Очите ти…
Ръката й се стрелва и го стисва за рамото толкова силно, че той примижава.
— М-махни г-ги оттук, Тайлър — прошепва тя през стиснати зъби. — Най-вече Ари. То би убило всички ви, за да скрие това място от вас. Но сега тя е тук и… ти… трябва да я опазиш да не я взз-земе.
— Кат…
— Усс-сещам го. — Тя клати глава и по бузите й се стичат сълзи. — Усещам го в себе си, Тай. В името на Съзидателя… махни… махни Ари оттук.
Ръцете ми се тресат, дишам толкова бързо, че ми се завива свят. Не мога да говоря, в гърлото ми засядат хлипове. Обаче няма и нужда, защото Зила изрича на глас онова, което аз си мисля.
— Но нали именно звездната карта в Спусъка ни доведе тук — възразява тя.
— Нима не раз… разбирате? — Кат тръсва глава и гръбнакът й отново се извива. — Не е било покана. Б-било е предупреждение…
Умълчава се, затваря очи и цялата трепери като от треска. Поглеждам брат си — лицето му е бледо, подобно на стара кост. Виждам отчаянието в очите му. Болката. Същото усещане тлее и в моите гърди — сякаш пропадам. В клиниката няма нищо полезно. Насам настъпват враждебни сили — агенти на ГРА с безликите си сиви униформи и само Съзидателят знае какво друго. Сега Тай трябва да подреди приоритетите си. Трябва да постави нуждите на групата пред собствените си чувства. Така правят добрите командири.
Вдига глава, за да ме погледне. И аз му проговарям, без да изрека и дума.
Покажи ни накъде да вървим, братле.
Той измъква унистъклото на Кат от колана й.
— Докладвай, Кал.
— Ударихме на камък тук — отговаря нашият Таран. — Но Финиан смята, че ще може да синтезира компонентите за новото ядро на Лъка, ако успее да стигне до реактора на колонията. Вървим натам.