— Всички добре ли сте?
Кал снишава глас, сякаш не иска другите да го чуят.
— Аврора е… неспокойна. Налетяхме на още колонисти, заразени със същото като шимпанзето. Един от тях спомена за… цъфтеж?
— Дд-да — въздъхва Кат и пак се сгърчва.
Хващам я за ръката, тя отваря очи и поглежда право към мен. Иде ми да отклоня поглед от неестествения цвят на ирисите й и зениците с форма на цвете. Вместо това стисвам здраво ръката на съквартирантката си и съумявам да се усмихна.
Тайлър си поема дъх на пресекулки.
— Подозираме, че поне един агент на ГРА е бил на совалката. Вероятно повече. Идват към нас.
— Реакторът е най-стабилното здание в колонията, сър. Ако планирате отбрана, трябва да се съберем там.
— Разбрано, тръгваме към вас.
— Ще огледам зданието и ще набележа варианти за отбрана.
— Потегляме веднага. — Преглъща шумно. — Кал… кажи на всички да си пазят биокостюмите. Да ги пазят на всяка цена, разбираш ли? Да опазят целостта им.
— Ами Кат? Тя…
— Просто слушай какво ти казвам, легионер. Скоро ще дойдем при вас. Тайлър, край.
Тай чуква по екрана на унито и коленичи до Кат. Прехвърля ръката й през раменете си и подпъхва своите под тялото й. Кат обаче клати глава и слага длан на гърдите му.
— Н-не… — прошепва тя. — Остави ме, Тай.
Той повдига белязаната си вежда и за миг чаровникът в него изплува на повърхността.
— Не знаех, че ще се явяваш на кастинг за комедиен сериал.
— Аз… говоря сериозно — отронва Асът. — Остави м-ме.
— Няма да стане. — Изправя се с едно плавно движение, гушнал Кат до гърдите си. Главата й се отпуска назад, тялото й изглежда безжизнено. После, с видимо усилие, Кат вдига глава, за да го погледне в очите, и прошепва едва доловимо:
— Аз г-го виждам, Тай. А то вижда всички ви… п-през мен. — Клати глава и в гласа й се промъква нещо като почуда. — Много е голямо, Тай. Много е голямо, а аз пропадам в него. Трябва да ме ос-ставиш.
— Не.
— Моля те — проплаква тя.
— Чуй ме внимателно, Бранок — процежда Тайлър със стоманен тон въпреки сълзите в очите си. — Ние сме Аврорският легион и не изоставяме своите. Разбираш ли какво ти казвам?
Тя облизва устни и очите й се затварят.
— Легионер Бранок, зададох ти въпрос! — повишава глас той.
Кат отваря очи с усилие, клепките й потрепват, поема си дъх дълбоко и на пресекулки.
— Нещо повече — продължава той рязко, сякаш води отряда си на военен парад. — Ако не си забравила, аз съм твоят командващ офицер. И ако смяташ да ми лежиш тук и да припадаш, така ще те наритам, че буцата, която усещаш в гърлото си, ще е токът на шибания ми ботуш. Ясно?
Тайлър Джоунс, отряден командир първи клас, не ругае. Тайлър Джоунс не пие, не взема наркотици, нито се забавлява по някой от другите начини, които ние, простосмъртните, си позволяваме от време на време. Не помня кога за последно съм го чувала да ругае. Същото, предполагам, важи и за Кат.
— Ясно?! — крещи той.
Думите му постигат желания ефект. Кат преглъща шумно и очите й се фокусират. Стисва по-силно рамото му и прошепва:
— С-слушам, сс-…
— Не те чувам, легионер Бранок!
Кат примигва с усилие и кимва бавно.
— Слушам, сър.
Тай вдига глава, за да погледне мен и Зила — взорът му е съсредоточен и не трепва. Виждам командира в него, виждам баща ни в него така ясно, че ми иде да ревна. Да се хвърля на врата му и да му кажа колко се гордея с него. Вместо това заставам мирно. Защото така правят легионерите.
— Скар, ти тръгваш първа — нарежда Тай. — Зила, ти поемаш ариергарда. Ще се придвижим до реактора по най-бързия начин. Ако нещо застане на пътя ни, стреляте, без да чакате заповед. Днес никой от отряда ни няма да умира, ясен ли съм?
— Да, сър — отговаряме в хор.
— Добре. Тръгваме.
33
Ари
Тайлър и неговият отряд превръщат сградата на реактора във форт — място, от което да дадем отпор. Влачат шкафове с цел да барикадират входовете, изпепеляват лозите, полазили по прозорците, и обсъждат как да подсилят отбраната ни с наличните ресурси.
Аз се боря с една тежка маса — идеята е да я обърна странично пред Кат като последна линия на отбрана, в случай че врагът проникне през прозорците. Често поглеждам към Кал и всеки път срещам погледа му — не знам как го прави, като се има предвид, че върши повече работа от всички нас, взети заедно.
Успявам да наглася масата пред Кат и нервите ми звънтят като изпънати струни. Агентите на ГРА търсят мен, но знам, че няма да пощадят и приятелите ми. Не можем да се върнем на Лъка без битка, а дори някак да се доберем дотам, птичката ни няма да излети. Не разполагаме с път за бягство. Ще дадем отпор тук, в тази сграда. И тази представа ме изпълва с ужас.