Выбрать главу

— Совалката на ГРА се насочва към нашата позиция — докладва Зила. Стои до прозореца с бинокъл в ръка, спокойна както винаги. — На три минути от нас са.

— Хрумна ми нещо — казва Скарлет. — Дали не бихме могли да офейкаме от планетата с тяхната совалка?

Финиан, който от известно време клечи край една полуразглобена компютърна система, се изправя и серводвигателите на костюма му жужат тихо. Свързал е специалния си контейнер с ядрото на реактора — не знам как го е постигнал, но като гледам, май разчита основно на тиксо и молитви. В момента този импровизиран интерфейс синтезира елементите, които ще ни трябват, за да поправим реактора на Лъка, когато се измъкнем оттук.

Ако изобщо се измъкнем оттук.

Фин докуцуква до прозореца, примижава към наближаващия кораб и клати глава.

— Това е обикновен скачач — обяснява той. — Идеален е за полети в атмосферата, но нищо повече. Ако искаме да минем през Гънката, ще ни е нужен нашият кораб. — Поглежда към Тайлър. — От друга страна, със совалката ще стигнем до Лъка за нула време. Така де, ако имахме гениален тактик със страхотен перчем и дързък план как да я откраднем.

Тайлър отвръща на погледа му. С Кал монтират бластерна пушка върху импровизиран триножник близо до прозореца.

— Работя по въпроса — отговаря разсеяно.

— Е, докато ти си търсиш четката за коса, аз ще се кача в контролната зала на горния етаж — заявява Фин. — Току-виж съм намерил начин да увелича мощността и да излъжа протоколите за безопасност на електрическата мрежа.

— Това пък защо? — пита Скар.

— За да пусна ток по металните компоненти на сградата. Подвижни стълби и прочие. Да им отрежа достъпа. Да ги изпържа.

— Така няма ли да изпържиш и нас?

Той клати глава.

— Бетонът служи като изолатор. Преди да ме насадят на вашите пачи яйца, запълвах свободното си време в пропулсионните лаборатории на Академията. Обичах да бърникам в системите им. Открих начин да увелича със седем процента мощността на класическия генератор на Де Брей, а тук виждам някои подобни компоненти.

— Аха, пропулсионните лаборатории, в които си обичал да бърникаш — отбелязва Тайлър. — Същите, които облъчи с радиация?

— Ами да, обаче не знам защо се оплакваш. Нали заради мен отложиха изпита по пространствена динамика. Осигурил съм ти още няколко дни за зубрене. — Усмихнал се е до уши в опит да ни ядоса по обичайния си начин, но без успех. Не ни е до шеги и толкова.

— Тази идея не ми харесва — признава Тай.

— Да, но не са ни останали добри идеи, Златко. А и знам, че ще се справя.

Тайлър засмуква устната си и въздъхва.

— Иди с него, Зила. Виж дали ще можеш да му помогнеш.

— Слушам, сър — отговаря тихо Зила и обръща гръб на прозореца.

Финиан закуцуква към изхода, но пътьом Тайлър го хваща за ръката.

— Хей, спри да ти кажа нещо. — После се обръща към мен и снишава глас. Въпреки това го чувам. — Агентите преследват Ари. — Поглежда към Кат и отново към Финиан. — Тя не бива да попада в техни ръце, разбираш ли? Дали не би могъл да спретнеш нещо набързо? Тоест, ако се стигне дотам да избираме дали да ни пленят, или…

Финиан среща погледа му, напълно забравил за шегите и демонстративния непукизъм.

— Мога да го направя.

Тайлър кимва, след което Фин и Зила поемат към горния етаж.

Дишането ми е ускорено, а сърцето ми пее. Новите ми умения се мъчат да изплуват на повърхността, но аз не знам как да ги контролирам, как да ги пусна на свобода.

„Ако се стигне дотам да избираме дали да ни пленят, или…“

Как се случи това? Как стигнахме дотук?

Свивам и отпускам пръсти, стискам ги в юмруци, правя опит да се овладея, накрая заобикалям масата и сядам с кръстосани крака до Кат.

Всичко около мен опъва нервите ми до скъсване, напряга всяко мускулче в тялото ми, пулсира болезнено в основата на главата ми и крещи за наближаваща опасност. Сигурна съм, че растенията ни наблюдават, че поленът, който влиза през един счупен прозорец и излиза през друг, е информационната система, посредством която планетата следи всяко наше движение.

Всичко това ме тласка към абсолютния крах на куража ми, но едновременно с това ме тласка и към друг ръб, към нещо различно. Усещам го.

Усещам, че се намирам на крачка от…