— Съпротивата е безсмислена. Ела при нас.
— Никога!
Тогава равният глас на Принцепса, на нещото, което преди е било моят татко, се променя. Долавям съжалението и решимостта му, когато връща шлема на главата си и отново проговаря.
Една дума.
Един шепот.
— Кат.
34
Кат
Аз съм всичко.
Аз съм нищо.
Аз съм аз.
Аз съм…
— Кат.
Мъничка съм, още бебе, новородено, увито в бели пеленки, и мама ме държи в обятията си. Студено ми е, уплашена съм, това е първият глас, който наистина чувам, но няма проблем, защото знам, че гласът принадлежи на човек, който ме обича.
— Ще я наречем Катрин, но аз ще й викам Кат.
Малка съм, това е първият ми ден в детската градина, някакво момче ме блъсва в гърба, аз се обръщам, виждам руса коса и усмивка с трапчинки, грабвам най-близкия стол и го чупя в главата му, но няма проблем, защото знам, че един ден това момче ще ме обича.
— Ох, Кат!
На петнайсет съм, седя пред видеоекрана и виждам смъртта в очите на майка си, и макар тя да е на шейсет хиляди светлинни години от мен и да разговаряме за последно, няма проблем, защото знам, че ме обича.
— Гордея се с теб, Кат.
На осемнайсет сме, празните чаши се редят между нас, новите татуировки смъдят, а ние сме наясно накъде отива случващото се, но няма проблем, защото дълбоко в себе си знам, че ме обичаш.
— О, Кат…
На следващата сутрин лежа в леглото и макар той да си е тръгнал преди десет минути, още усещам вкуса му по устните си и аромата му по кожата си, и макар казаното от него да звучи логично и здравомислещо, аз плача ли, плача, защото
защото
той
не ме
обича.
Виждам толкова надалеч. Имам хиляда очи. Имам очите, с които съм родена, плътта бавно се предава на отровата
развалата
заразата
спасението
в кръвта ми.
Но има и нещо повече — мога да виждам чрез тях. Лианите, обвиващи сградата, в която линее тялото ми. Семенцата, които танцуват в сияйно сините вихри около нас. Черупките, които то обитава, било под формата на обикновени примати, в униформите на ГРА или в кожата на колонисти.
Всичко, което то е докоснало.
Всмукало.
Прегърнало.
Аз съм всичко.
Аз съм нищо.
Аз съм аз.
Аз съм…
… ние.
— Кат.
Чувам гласа на Ра’хаам през нишките, които тъче в тялото ми. Усещам колко е голямо. И колко немислимо старо. Гигантско съзнание, полазило безброй звезди. Легион от един и от милиарди, който расте с всеки новопогълнат ум.
Обграден.
Поканен.
— Защо се съпротивляваш, Кат? — казва то вътре в главата ми.
— Защото се страхувам — отговарям аз. — Защото не искам да се изгубя.
— Нищо не се губи в тази общност. Само се печели. Ще станеш толкова по-голяма, когато се влееш в нас. Никога няма да се чувстваш нежелана и необичана. Ти ще бъдеш нас. Ние ще бъдем теб. Винаги.
— Но другите… Скарлет и…
— Той същ ще дойде при нас. Един ден ние ще обгърнем всичко. Всичко.
— Ще го обгърнете? — Клатя глава. — Тоест, ще го погълнете.
— Ние не сме рушители. Ние сме дарители. От затвора на отделната личност към свободата на единението. Ние сме приемане. Ние сме любов.
Чух същия глас, когато бях нова, зъзнеща и уплашена, вперила за пръв път поглед в широкия свят от крепостта на майчината прегръдка.
Ала сега не зъзна и не се страхувам.
Сега ми е топло.
Чувствам се добре дошла.
Заличаване.
Претопяване.
Лежа на пода на някаква сграда в някаква забравена колония в забутан сектор от Млечния път и губя всичко, което съм била и някога ще бъда, но няма проблем, защото зная,
зная,
ЗНАЯ,
че то
ме
обича.
Въздигаме се. В кожата, която преди беше Кат.
Тя е наша и ние сме нейни.
Някога обгръщахме светове. Общувахме с цели системи. Ала сега сме останали едва шепа. Рехава мрежа, запазила смътен спомен за някогашното величие. Прекарахме милион години в сън. Само мъничка част от нас още е будна. Колкото да втъче тънки вейки в дребните кожи, които се появиха в тази наша люлка преди няколко века. Да ги разпрати навън, за да ни бранят, докато сънят ни продължава.
Но скоро ще разцъфтим. Ще започнем наново.
Цъфтеж и разпукване.
Взираме се през очите на Кат-кожата. Кожата на име Скарлет отвръща на погледа ни. Дребно, уплашено същество, заключено в затвор от плът и кости.
— … Кат?
Не и` обръщаме внимание. Вместо това местим поглед към другата.
Към врага.