— Ясно — кимва Тайлър. — Обаче, ако е толкова умен, защо са го скъсали по динамика?
— Последният изпит е изисквал работа в екип.
— Е и?
— Е и, ще видиш — въздъхва Кат.
Слизаме от асансьора, пробиваме си път през тълпата и след още няколко коридора стигаме до нашата стая за инструктаж. Стените са покрити с екрани — звездни карти на различни галактически територии, последните данни за Силдратската гражданска война и новинарски репортажи за бежанските флотилии, струпали се по границата на теранското космическо пространство. В центъра на стаята има голяма маса от умно стъкло с емблемата на академия „Аврора“ и нашето мото.
Ние сме легионът.
Ние сме светлината.
Пламък срещу тъмнината.
А в двата края на помещението, възможно най-далеч един от друг, стоят двама от новите членове на отряда ни.
Зила Мадран е теранка. По-ниска е дори от Кат, с тъмнокафява кожа и дълга черна коса на гъсти масури. Зелената нашивка на научния отдел върху раменете никак не отива на тена й, но ако миловидността можеше да се превърне в оръжие, мацката щеше да е отлична кандидатка. В погледа й обаче има нещо. Сякаш зад черните й очи няма никого.
Поне не носи бластер…
Вторият ни колега се е облегнал на отсрещната стена и е кажи-речи пълна противоположност на първия. Като всички бетраскани и той е бял като девствен сняг. Единственият ярък цвят по него е пурпурната нашивка на техническия отдел. Очите му са по-големи от човешките, а защитните лещи, които носи, са изцяло черни. Костите му са дълги и тънки, от онова дълго и тънко, което се получава само при децата, израснали при нулева гравитация. Впрочем това е необичайно. Бетрасканите обичат да пътуват, но повечето прекарват детството си на родната си планета Траск. В досието на Финиан пише, че е отраснал на различни космически станции. Косата му е къса и стърчи на шипчета — не е прекалил с гелосването, но мен не може да заблуди.
Най-много се набива на очи лекият екзокостюм, за който се споменава в досието му. Изработен е от сребрист метал, покрива като получерупка гърба, ръцете и краката му, има си ръкави, ръкавици, ботуши — изобщо, последен писък на технологиите, който му позволява да се движи плавно и почти безшумно. Но дори да не бях чела досието, пак щях да се досетя, че костюмът му върши черната работа.
Тайлър поглежда първо единия, после другия и козирува като по учебник.
— Добро утро, легионери.
Двамата го гледат втренчено — Зила май му брои атомите един по един, а Финиан не крие разочарованието си досущ като клиент в скъп ресторант, на когото са сервирали ястие, което изобщо не прилича на хубавата картинка в менюто. Той все пак реагира пръв — вдига ръка и козирува небрежно.
— Сър! — Почтителното обръщение не звучи никак почтително.
Зила мълчи и зяпа. Когато най-после отваря уста, гласът й е тих. Даже вежлив.
— Добро утро.
Тайлър се обръща към мен с вдигнати вежди.
— Не липсва ли някой?
— Липсва, обаче не знам защо, братленце.
— Ще пропусне инструктажа.
— Хммм… — Потупвам с ръце униформата си и чак си поглеждам в деколтето. — Май съм си забравила оная част, дето дава пукната пара по въпроса, в другите гащи.
Моля да се отбележи: аз искрено обичам брат си и знам, че денят е труден за него, обаче снощи стоях до късно, за да тегля информация за новия му отряд, още не съм си взела дозата кофеин и затова съм толкова гадна. Обикновено не е така.
… Бе кого заблуждавам.
Тай прави физиономия и подхваща делово:
— Така, първо, извинявам се за необичайните обстоятелства. Не знам какво сте чули за Подбора, но по всичко личи, че в обозримото бъдеще ще работим заедно. Официалната ни позивна е Отряд 312 от Аврорския легион. Казвам се Тайлър Джоунс. Аз ще бъде Алфата на отряда. Това е нашето Лице, Скарлет Джоунс, и Асът ни — Кат Бранок.
Кат сяда на един стол и изпружва крака.
— Викайте ми Нула.
— Като нулев шанс за успех? — пита Финиан, олицетворение на невинността.
— Като дванайсетте до петнайсет процента мишени, които повечето кадети пропускат на изпита по пилотаж — казва Тайлър.
— Познай колко пропуснах аз, дангалак — усмихва се Кат.
Дангалакът се протяга, костюмът му жужи тихо и прещраква.
— Финиан де Каран де Сийл. Или само Фин, ако ви мързи. Гайка. Каквото счупите, аз ще го оправя. Е, не мога да обещая стопроцентов успех в друго освен в умопомрачителното си остроумие и интелект.