Кимвам за поздрав и се обръщам към другата ни съотрядничка. Тя седи прегърбена на стола си, а брадичката й почти опира в коленете. Физиономията й е някак объркана, сякаш самата идея да се представи, не е по силите на процесора й. Разбирам я между другото — срещата с нови хора често е трудна. А и тя знае, че не е била нито първият, нито петият, нито дори последният избор на Тайлър, което, предполагам, затруднява допълнително нещата.
— Зила Мадран — изрича накрая. — Науки.
— Хубави обици — казвам аз в опит да я поразсея.
Най-после някаква реакция. Зила ме стрелва с поглед и вдига ръка към едната златна халка, сякаш за да я скрие.
Виж ти. Носиш такива обици, ако искаш да привлечеш вниманието. Получава се, но на нея не й харесва. Интереснооо.
— Е — обажда се Финиан и обръща черния си поглед към Тайлър. — Впечатлен съм, Златко, честно. Имаше наддаване колко време ще ревеш в леглото, преди да се стегнеш и да ни изнесеш вдъхновяваща реч. Аз заложих на утре по това време.
Опипва почвата. Опитва се да разбере как да провокира Тай.
— И колко заложи? — пита брат ми.
— Петдесет кредита.
— Хазартът е изрично забранен в Академията — изтъква Тайлър.
— А и само пълен тъпанар би заложил срещу Тайлър Джоунс — добавя Кат.
Финиан примигва насреща й и мести поглед между двама им с Тай.
— Той да не ти е гадже?
Опа. Току-що стъпи накриво, пич.
Очите на Кат видимо се разширяват. Тя става бавно и посяга да награби стола си.
— Отбой, легионер Бранок — предупреждава тихо Тайлър.
Финиан не изглежда впечатлен. Явно не си дава сметка какви щети може да нанесе Кат върху нежните части на мъжката анатомия с помощта на една или друга мебел. Сега обаче Тайлър е командващият им офицер, а Кат уважава тези неща. Ето защо свъсва за последно физиономия, сяда и претегля новата ни Гайка с поглед, който може да стопи и пластомана.
Фин се ухилва на Тайлър.
— Вярно ли е онова, дето разправят за теб?
— Едва ли — отвръща с въздишка Тайлър. — Какво разправят?
— Че си пропуснал Подбора, защото си спасявал някаква цивилна в Гънката?
— Това е засекретено — заявява той. — Нямам право да го обсъждам.
— Значи е вярно — хили се Фин. — Ти си стопроцентов… как му викахте вие, тераните… бойскаут? Истински малък бойскаут.
Зила очевидно се е отегчила от разговора. Взема унистъклото си, бръсва с пръст екрана, за да го отключи, и подхваща чевръст танц с пръсти. Тотално ни е обърнала гръб. Въпреки недоспиването и липсата на кофеин сърцето ми се свива за миличкия Тай. Тези двамцата със сигурност не се вписват в представата му за лелеяния отряд. Брат ми обаче хич не се трогва.
— Сега се сещам кой си — казва той на Фин. — Ти облъчи пропулсионните лаборатории, за да се измъкнеш от изпита по пространствена динамика.
— Технически погледнато, благодарение на мен всички се измъкнахме от изпита по пространствена динамика.
— Толкова ли те е било страх, че ще те скъсат?
— Сближаваме ли се в момента? — пита Фин. — Имам чувството, че се сближаваме.
— Пак ти си хлапето, което винаги седи само в столовата. — Тайлър се обръща към Зила. — Теб пък изобщо не съм те виждал там. Може и да не ви харесва, но сега аз съм командващият ви офицер и през следващите дванайсет месеца ще трябва да се търпим. Така че или се стегнете и току-виж ви допаднало, или го играйте яките пичове и прекарайте следващата година в чистене на тоалетни. Изборът е ваш, легионери.
Ултиматум. Добра стратегия, братле.
Финиан мълчи точно колкото да спаси достойнството си. Истината е, че няма друг полезен ход, и той го знае. Ето защо накрая козирува — много бавно и толкова неуважително, колкото може да го докара:
— Слушам, сър.
— А ти, легионер Унистъкло? — пита Тайлър.
Зила откъсва поглед от устройството в ръката си. Накланя глава и примигва веднъж.
— Разбирам, сър.
Тайлър кимва делово.
— Добре тогава. Не знам къде е Таранът ни, но тепърва имам да пиша доклади. Инструктажът за мисията започва в осем часа утре сутрин. Ако имаме късмет, командването ще ни прати някъде, където да бъдем полезни. Не закъснявайте. Свободни сте.
Тайлър става, а аз му намигам скришно в знак на одобрение. Той има усет за хората — е, не колкото мен, но пък аз съм несравнима. Зила Мадран още ми е мъгла, но момчета като Финиан де Сийл с лопата да ги ринеш. Сърдит на целия Млечен път и готов да се брани с цената на всичко. Високомерен и недоволен.