Този ще създава проблеми.
Излизаме в коридора. Кат си приказва с Тайлър за утрешния инструктаж и се чуди в кой ли сектор ще ни пратят. Зила и Финиан вървят мълчаливо зад тях. Аз съм начело на колоната, включила съм унистъклото си и пращам запитване до липсващия ни колега. Поради тази причина оставам леко изненадана, когато в циците ми се блъсват сто кила кървящо момчешко месо.
— Скар! — крещи Тайлър.
Стоварваме се на пода. Месото се е проснало отгоре ми по крайно неприличен начин, до такава степен, че вече съжалявам за петте сантиметра дължина, които липсват на поличката ми.
— Ох?
Тай притичва, за да разкара буцата от мен, обаче онзи вече е скочил и търчи право към юмручния бой, от който са го изритали.
— Ще си платиш за това, ушат тъпанар — ръмжи Месото.
Петима са и се млатят в дъното на коридора. До един млади. И с червени нашивки, тоест Тарани. Четирима са от Тера — типичните мускулести буци от бойния отдел на Академията. Петият Таран е по-висок. Строен и атлетичен. Маслинена кожа и дълги, заострени уши. Сребриста коса, прибрана назад в пет дълги плитки, които падат по раменете му. Очите му са виолетови — от онова виолетово, за което четеш в приказките за феи, а скулите му са толкова остри, че да ти порежат пръстите. С други думи — истински красавец, ако не беше кръвта по юмруците и лицето му.
Трудно е да сбъркаш произхода му, макар в Академията да няма много като него.
Този е силдрат.
— Не’лада во еш — изрича спокойно той и вдига окървавените си ръце.
— Говори на терански, ушатко!
Един от тераните замахва с юмрук към главата му и става ясно, че са четирима срещу един. Среброкосият блокира с лекота удара и извива ръката на нападателя си — чува се неприятно хрущене, каквото не би искал да чуеш откъм собствения си лакът — след което запраща нещастника към едно момиче със снага като бронетранспортьор, при което и двамата тупват на пода.
— Еш — казва той и пристъпва назад. — Еш та.
— Хей! — повишава глас Тайлър. — Престанете веднага!
Властният тембър на Тайлър си го бива, обаче никой не му обръща внимание. Силдратът поема удар в челюстта и замахва с пръсти към гърлото на противника си. Онзи пада с гъргорене, а после среброкоското вдига крак и го стоварва с все сила — дори Кат примижава от съчувствие, а това се случва рядко — право в забавните части на теранеца, който писва в горните регистри. Силдратът, чието лице е напълно невъзмутимо се сгъва, за да избегне нов удар, и поваля поредния кадет с ритник в коляното. И макар да са четирима срещу един, започвам да си давам сметка, че…
— Съзидателят да ме тръшне — мърмори Кат. — Тоя печели!
Запращат силдрата в стената и веждата му се сцепва от удара. По лицето му се стича тъмнолилава кръв. Той минава в атака, движи се като танцьор, а дългите сребристи плитки се веят след него. Тайлър се мята с вик в мелето и издърпва назад един от кървящите терани. Понеже никога не пропуска шанс да се сбие, Кат на свой ред скача в тупаницата, а Финиан ми помага да се изправя.
— Добре е да се знае, че охраната на станцията си разбира от работата — отбелязва бодро той.
Боят прераства в хаос, летят юмруци и ругатни на два езика. Силдратът поваля последния теранец с градушка от удари в лицето, гърдите и слабините и когато нещастникът се просва на пода, Тайлър слага тежка ръка върху рамото на по-високото момче. Това е рядка грешка от страна на братчето ми — силдратите никак не обичат да ги пипат без разрешение.
— Хей, я се успокой!
Три неща се случват горе-долу едновременно.
Първо, пристига отряд от службата за сигурност. Бронирани и въоръжени със зашеметяващи палки, които кадетите с обич наричат „повръщалки“, защото млатнат ли те с такава, повръщаш.
Второ, силдратът фрасва Тайлър право в лицето. Тай се кокори изненадано, поваля по-високото момче на пода и двамата се сборичкват. Силдратът рита по ботушките на Тай — жалко, че брат ми така ги е излъскал, а Тайлър се опитва да го притисне в хватка и не спира да крещи:
— Спокойно бе! Успокой се, Съзидателят да те тръшне дано!
И трето, аз най-после осъзнавам, че ако махнеш кръвта, силдратското лице отдолу всъщност ми е познато.
— Леле-мале, сега я втасахме — шепна аз. — Лоша работа.
— Знам ли — отвръща с усмивка Финиан, като мести поглед от силдрата към мен и обратно. — Да ти кажа честно, на мен ми плакне очите.
— О, моля ти се — отвръщам аз и пръхтя.
Момчетата от охраната млатят наред с повръщалките си. Следва масово повръщане. Кат протестира многословно, обаче онези щракват магнитни белезници на побойниците. Финиан не е помръднал, стои си кротко до мен, а Зила е зад нас и гледа с празно изражение как охраната изправя на крака жертвите си с очевидното намерение да ги подкара целокупно към карцера.