Такива откровения са повече като за трета или четвърта среща. Нали?
— Още се чувствам уморена и краката не ме държат — споделям аз и сядам на леглото до него. — Така де, била съм на „Хадфийлд“ толкова дълго, че явно никой не знае как би трябвало да се отрази престоят на здравето ми. Сега може и да е различно, но в моето време, когато потеглихме с кораба, дългият престой в Гънката се смяташе за опасен. Получаваш халюцинации, ставаш параноичен…
Набивам мислено спирачки. Ами да, ето ти го обяснението за халюцинациите ми.
И какво следва сега? Параноя?
— Още е опасно — кимва Тайлър. — Не толкова за младите обаче. Оказва се, че страничните ефекти ги засягат в значително по-малка степен. А и междувременно технологията доста се е развила. Когато „Хадфийлд“ е потеглил, хората са пътували само през естествено възникнали портали. Слаби точки в Гънката. Сега строим собствени входове и изходи където пожелаем. В интерес на истината, близо до тази станция има един голям портал.
— Да, видях… — Клатя глава, щом си спомням гледката, когато изхвърчах от стаята си. — При положение че хората могат да отидат навсякъде, къде се намираме в момента?
— Ами, донякъде е смешно. Или странно, не знам — казва той и пак почва да дъвче долната си устна.
— В смисъл?
— Чувала ли си за звездна система, наречена Аврора?
Примигвам.
— Бъзикаш ли се?
— Станцията обикаля в орбита около Гама Ауроре, третата звезда от системата — уточнява той и разперва ръце. — Аврора О’Мали, добре дошла в академия „Аврора“, която подготвя кадри за Аврорския легион.
— Значи вече си имам легион?
Той вдига рамене и се усмихва, а аз не знам с мигли ли да пърхам, вежди ли да вдигам от изумление, или да умирам от страх и ужас.
— Ходила съм в шестнайсет различни училища — обаждам се накрая. — В класа ми винаги имаше поне още една Аврора. А сега трябва да деля името си и със звезда?
— И с космическа академия.
Клатя глава, а мислите ми постоянно се връщат към…
— Мама би казала, че това е съдба.
— Съзидателят те е държал под око — кимва Тайлър.
Прехапвам устни. Трябва да се съсредоточа върху отговорите, защото въпросите нямат край.
— Всъщност… сега хората живеят на повече от две планети. И сме срещнали извънземни. Снощи си говорих с една. Тя май е нещо като шеф?
— Да, боен командир Де Стой — потвърждава Тайлър. — Бетрасканка. Родната й планета се казва Траск и се намира в системата Белинари. Живеят предимно под земята и нямат рецептори за витамин Д като нас, затова не произвеждат меланин и трябва да носят защитни лещи на очите. Встрани от това обаче сме доста близки в биологично отношение. Те са първите извънземни, с които човечеството е осъществило контакт. Първоначално, преди около двеста години, е избухнала война, но вече от поколения бетрасканите са най-силният ни съюзник.
Сещам се за момчето от видението си. Готиният навъсен тип със заострените уши и дългата сребриста коса.
— А има ли и други, ъъъ, видове на станцията? Такива със… — Не събирам смелост да го изрека на глас, затова само вдигам ръка и докосвам с пръст върха на ухото си. Така де, ако онзи е бил плод на въображението ми, въпросът би прозвучал адски тъпо.
— Силдрати — кимва Тайлър, а от усмивката му не остава и помен. — И с тях воювахме две десетилетия. Тера успя да сключи мирно споразумение преди има-няма две години.
Той вдига ръка, сякаш несъзнателно, към верижката на врата си. Измъква я изпод куртката и зървам висящия на нея пръстен, преди Тайлър да го стисне в юмрук.
Усмивката му се завръща, но е някак немощна и няма нищо общо с предишната.
— Е, в момента едва ли ти е до уроци по история. Накратко, да, срещнали сме много интелигентни видове, наистина много. С някои се разбираме, с други — не.
— А ти с какво се занимаваш тук?
Развяването на трапчинки едва ли е работа на пълен работен ден.
— Аз съм легионер — отговаря той. — По твое време е имало нещо, наречено ООН. Организация на обединените нации. Нали?
Кимвам.
— И вие сте настоящият вариант на ООН?
— Повече или по-малко. Ние сме Аврорският легион. Коалиция между тераните — тоест, хората, както би ги нарекла ти — и бетрасканите. Някои силдрати също се включиха в коалицията след края на войната. Ние сме нещо като независим мироопазващ легион. Съдействаме за решаването на погранични спорове, патрулираме и охраняваме неутрални космически територии. Мисията ни е човеколюбива, ако щеш. — Усмивката му се връща в целия си блясък. — Само дето много от нас не са човеци.