— Но вчера е станало нещо, нали? С кадетите. Чух сестрите да споменават отряди?
И ей така, с един замах, усмивката му бива покосена от моята ръка.
Сбогом, трапчинки. Ще ми липсвате.
— В края на последната година от обучението си се разделяме на отряди — обяснява той. — Всеки отряд е съставен от шестима легионери, по един от шестте специалности в Академията. Вчера се проведе голямото ежегодно събитие, така нареченият Подбор. Тогава се формират отрядите.
— Важен ден явно. Тогава защо приличаш на човек, дето са му сгазили котката?
Целта ми е да измъкна усмивката му на светло и май успявам.
— По време на Подбора Алфите избират хора за своя отряд, а онези с най-висок бал от изпитите имат правото да избират първи.
— А ти, вместо да си избираш хора, си спасявал мен. — Подреждам наум пъзела и сърцето ми се свива. — Съжалявам, Тайлър.
Той бърза да поклати глава и отсича решително:
— Не. Няма за какво да съжаляваш. Постъпих така, както би постъпил всеки легионер, и пак бих го направил. Радвам се, че си тук, Аврора.
— Ари — мърморя аз.
— Ари — повтаря той по-меко.
Умълчаваме се, защото, знам ли, онова със спасяването създава нещо като връзка между спасителя и спасения. Сигурно затова се стряскаме една идея повече от нормалното, когато вратата се отваря и в стаята влиза намусена медицинска сестра.
— Достатъчно за днес, легионер Джоунс — заявява тя.
Тай се поколебава за миг и после става от леглото.
— Може ли да…
— Може да дойдеш пак утре — прекъсва го сестрата.
— Днес излитаме, госпожо.
— Тръгваш си? — избълвам аз и тихичко изпадам в паника.
— Ще се върна, споко — усмихва се той. — Нали ти споменах за мироопазващите мисии? Първият инструктаж на отряда ми е след двайсет минути.
— Тогава не се мотай повече, легионер — обажда се сестрата.
Тонът й е делови, чак троснат, като на човек, който няма време за глупости. Тайлър й кимва отсечено, след което ме облъчва с нова доза трапчинки.
— Ще дойда да те видя веднага щом се върнем, става ли?
— Става…
Става, обаче изобщо не става.
Сладкият принц ми махва тъжно и си тръгва.
Сестрата се суети около мен, боцка ме с разни непознати за мен инструменти. Прегъвам скришно белия чаршаф, иначе жената ще види кръвта и кой знае с какво ще ме боцка тогава.
Чакам я да приключи и си мисля за тази космическа станция на десетки хиляди светлинни години от Земята. И как съм се озовала тук напълно сама.
Защо?
Защо точно на мен е даден нов шанс за живот, а другите хиляди души на „Хадфийлд“ са загинали безвъзвратно?
Сестрата най-после си тръгва и аз оставам сама в буквалния смисъл на думата. Мислите ми се блъскат хаотично, вече нищо не отвлича вниманието ми и се изправям лице в лице с истината.
Дори да са преживели някак загубата на първородната си дъщеря и да са живели дълго и щастливо, родителите ми са мъртви поне от век. Никога повече няма да ги видя.
Нито тях, нито сестра ми Кали.
Всички, които познавам, вече ги няма.
Домът ми, нещата ми.
Трудно ми е да го проумея, обаче ръчкам тази мисъл, както ръчкаш с език разклатен зъб, за да провериш кога точно ще те заболи. Усещам лека болка, и то за глупости. За старите ми маратонки. За наградите от състезания. И защото няма да догледам любимите си сериали.
Свеждам поглед към подаръка на Тайлър в ръката си. На екрана пулсира дребен надпис.
Моля, дайте име на устройството.
След кратък размисъл въвеждам следното:
Магелан.
Защото той е бил велик изследовател, направо епичен… ако не броим, че е загинал по ужасен начин далече от дома. Преди това обаче е видял невъобразими неща. Което беше причината да си избера тази специалност. Защото искам да видя всичко.
Може пък сега да се получи. Току-виж името, с което кръстих джаджата си, да ми донесе късмет.
Миг-два въпросната джаджа обработва някакви данни, после грейва и проговаря:
— Ехо! Трябва ли ти нещо, шефке?
— Да. — Мозъкът ми цъка бавно. — Можеш ли да направиш разни проучвания?
— Само кажи.
Давам си сметка, че видя ли го веднъж, няма да има връщане назад. Но също толкова добре знам, че нямам друг избор. И да не попитам аз, някой друг ще ми го каже.
— Колонията, към която летеше „Хадфийлд“ — изричам бавно, защото си спомням, че боен командир Де Стой я нарече по друг начин. — Ще ми разкажеш ли за нея?