— Никакъв проблем — чирика Магелан и писука жизнерадостно в добавка. — Колония Лей Гун, на вашите услуги.
Да, точно така я нарече онази. Явно са променили името…
Магелан прожектира триизмерна звездна система над екрана си — планетите обикалят бавно около слънцето в средата. Аз обаче мръщя чело.
— Чакай, чакай. Това не е Октавия, Магелан.
— Да — съгласява се той. — Това е Лей Гун.
— Добре, имаш ли система на име Октавия в базата данни? — питам внимателно.
Магелан ми показва друга звездна система и тази вече ми е позната. Посочвам с пръст третата планета.
— Увеличи тази. Завърти.
Тогава го виждам. Познатото очертание на океанския бряг и мястото нагоре по течението на реката, където първите заселници бяха основали колонията си — поселището Бътлър. Където би трябвало да се намирам в момента.
— Не ми е приятно да ти развалям настроението — подема Магелан и по тона му личи, че настроението ми изобщо не му е приоритет, — обаче на нито една планета от тази система не е имало заселници. Тя е под възбрана.
— Под възбрана? Какво означава това?
— Означава, че влизането в системата е строго забранено. Системите под възбрана представляват риск за поне двайсет и пет процента от интелигентните видове и са маркирани с предупредителен планетарен маяк. Наказанията за навлизане в забранена зона никак не са забавни.
— Но Октавия си беше наред — възразявам аз.
— Не е вярно — възразява на свой ред Магелан. — Планетата не е подходяща за въглеродни форми на живот и там никога не е имало колония. Да ти предложа нещо повече за Лей Гун? Внос-износ, ежегодни фестивали?
Червата ми се връзват на възел, но въпреки това събирам сили да продължа с въпросите.
— Би ли потърсил нещо в колониалните архиви? Интересува ме какво е станало с човек на име Джан Дзи. Роден през 2125 година. Това е баща ми.
Търсенето бая се проточва, но колкото и дълго да трае, отговорът пак идва твърде, твърде скоро. Магелан бибипка, сякаш си прочиства гърлото, преди да вземе думата.
— Няма данни за човек с такова име в теранския колониален архив.
Гърлото ми се стяга, станало ми е трудно да дишам.
Може пък да е някаква грешка, бъг в системата.
Отварям уста, за да задам насочващи въпроси, и точно тогава някой чука на вратата. Обръщам се и виждам бетрасканската жена на прага. Боен командир Де Стой. Носи синьо-сива униформа като на Тай, но някак доста по-официална.
— Добро утро, Аврора — казва тя и затваря вратата след себе си. Стрелва с бърз поглед камерата и сяда до мен на леглото. — Виждам, че вече си на крака. И облечена. Браво. Имаш и унистъкло.
Магелан мълчи благоразумно и аз го оставям върху възглавницата си.
— Да — кимвам аз и се старая да докарам най-хладнокръвния си тон. Ако скръбта избие в гласа ми, ако жената реши, че съм на ръба на психически срив, току-виж се включил майчинският й инстинкт. А аз не искам да ме третират като дете, не искам друг да взема решения вместо мен. Искам да разбера какво се случва.
— Как си? — пита тя.
— Добре.
— Страничните ефекти от продължителен престой в Гънката не са нещо необичайно. — Очите ни се срещат и от този празен сив поглед ме избива студена пот. — Могат да бъдат доста неприятни дори и за млад човек. Ще мине време, преди настроенията и паметта ти да се възстановят.
Питате се дали й казвам за кървенето от носа? Че белият кичур в косата ми е нещо ново? Че имам халюцинации?
Въпросът е защо не й казвам.
Вместо това решавам да мина в атака. Да проверя дали е склонна да говори направо.
— Тъкмо се опитвах да разбера какво… — Гласът ми се разколебава и решавам, че няма лошо да покажа известна чувствителност. — Опитвах се да разбера какво се е случило с баща ми. Но явно има някаква промяна в колониалните архиви и всички данни за него са били… изгубени.
Такава мъничка дума за нещо толкова голямо.
Отговаря ми, но паузата преди това е една идея по-дълга от нормалното.
— Така ли?
— Така. Което е неприятно, защото искам да знам какво е станало с хората, които обичам.
— Разбира се — казва тя. — Ще имам грижата някой да провери къде е проблемът.
„Хайде, заметохме го под килима.“
— Кога някой ще провери? — настоявам аз. — Така де, не е хартиен архив, който сте забутали някъде. Нали данните се съхраняват дигитално?
— Би трябвало — кимва тя. — Нося добра новина, между другото. Теранското правителство изпраща кораб да те прибере. Приоритетно, с изрична заповед на Глобалната разузнавателна агенция. Агентите им ще те ескортират до дома. В пълна безопасност.