Безопасност? Странен начин да успокоиш нечии страхове.
Досега не ми беше хрумвало, че нещо ме заплашва.
А и къде по-точно е домът ми? Къщата ми сигурно отдавна е изчезнала, а не познавам никого на Земята. Дом? Идея си нямам какво означава това за мен в момента.
Чак сега осъзнавам, че жената седи някак странно — в неестествена поза, която едва ли е удобна, но затова пък я позиционира с гръб към червената светлинка в кьошето. Сякаш това не стига, но докато говори, Де Стой клати бавно глава. Много бавно, почти недоловимо.
Сякаш за да отрече собствените си думи.
— Т-така ли? — заеквам аз и ме побиват студени тръпки. — Значи трябва да тръгна с тях?
— Непременно — заявява тя и посяга към ръката ми. — Агентите на ГРА скоро ще пристигнат. Сигурна съм, че ще ти е по-добре на родната ти планета.
Дръпва ръка и в моята длан остава малко листче хартия. Бързам да свия юмрук около него.
— Ясно — отронвам аз, а сърцето ми галопира с километри в минута. Жената ме предупреждава за нещо, това поне не подлежи на съмнение. За какво обаче? И какво се очаква от мен?
— Радвам се, че се запознахме — казва тя и става от леглото. — Стискам ти палци, Аврора О’Мали. От все сърце.
С това разговорът приключва от раз с военна прецизност. Тя тръгва към вратата, а аз вземам Магелан от възглавницата и се излягам, като че ли е най-естественото нещо на света, свита на кравай с гръб към камерата.
Лежа си така половин минута — броя бавно до трийсет наум — после предпазливо поглеждам листчето, скрито в шепата ми. Там пише следното:
Док, стоянка 4513-В. Код за достъп: 77981-002.
Поглеждам към Магелан. Менюто с опции още свети приканващо покрай долния ръб на унистъклото.
Карта.
Посока?
Свивам пръсти около листчето и хвърлям поглед на вратата. Ти да видиш, ключалката вече не свети в червено.
А в зелено.
Лъжат ме и не знам на кого да вярвам. Все пак разполагам с един източник на информация и не пречи да си опитам късмета.
— Магелан?
— Привет, шефке, и аз се затъжих за теб! К’во става?
— Искам да ми разкажеш в подробности за тази станция. Започни с основното.
И докато Магелан бърбори развълнувано, аз тръгвам към вратата.
6
Кат
— Запишете се в академия „Аврора“, викат…
— Кат… — предупреждава Тайлър.
— Вижте Млечния път, викат…
— Кат!
Седим на мостика на чистак новия си Лък с чистак новия си отряд и чистак новото летателно оборудване. Конзолата е голяма кръгла маса, разделена на монитори и контролни панели, а креслата ни са наредени около нея и ние — щем, не щем — се гледаме. Холографското изображение над конзолата предава образ от предните ни камери, а именно дългата изстрелваща тръба и малкото черно петно в края й.
Скарлет и Финиан са се настанили срещу мен. Зила и новият ни експерт по бойни действия са ми отдясно. Силдратът, Калис Незнамкъвси, първороден на Лелет Нещонещо, има симпатични синини от вчерашното сбиване и още по-симпатичен отровен поглед във виолетовите си очища. И дума не е обелил, откакто сутринта минахме да го вземем от карцера. В тази връзка Зила също мълчи като пукал.
Което, ако се замислиш, е добре. Мълчанието е за предпочитане.
Седя пред главните контроли, креслото на втория пилот е вляво от мен. Поглеждам натам — Тайлър е вперил поглед в дисплеите. Косата му е рошава, очите му са сини като океани, а белегът, който му оставих в детската градина, пресича едната му вежда. Макар че не съм го виждала по-уморен, в стомаха ми пак пърхат проклети пеперуди, Съзидателят да ми е на помощ…
— Предварителната проверка завършена — докладва той. — Време е да излитаме, легионер Бранок.
— Сър, позволете да отбележа, че това е пълна загуба на време, сър! — казвам аз.
Финиан вдига глава от своите дисплеи и примигва срещу Тай с празни черни очи.
— Склонен съм да се съглася с досадния нискостеблен фъстък — отбелязва той. — Сър.
— Никой не говори на теб, Финиан — ръмжа аз.
— Често ми го повтарят, да не повярваш.
Гледам ядосано Тайлър, а гневът и разочарованието заради този скапан отряд и тази скапана мисия клокочат в гърдите ми. Пет години се трепахме в Академията, пет години подготовка и изпити, а когато тази сутрин ни дадоха първата задача… тя се оказа снабдителна. Снабдителна! Още не мога да повярвам. Аз съм най-добрият пилот в Академията, а ми възлагат куриерска работа. Работа, дето може да я свърши и автоматизиран дрон. Тайлър го знае. Аз го зная. Всички на тъпия кораб го знаят.