— Курсът е програмиран — докладва Тайлър. — Качвам го в навигацията.
Гласът му ме връща в реалността. Спомням си кои сме.
Къде отиваме.
Къде сме били.
„Обещавам да ти бъда най-добър приятел?“
Гмурваме се през хоризонта на портала и потъваме в безцветния океан на Гънката. Разстоянията губят значение, изпразват се от съдържание и корабът потръпва.
Пейзажът наоколо е в черно и бяло, двата цвята се преливат, менят се. Сигнални маяци грейват на дисплеите пред мен — хиляди гънкови портали мигат в черно-бялата супа. Като голяма стая, пълна с шестоъгълни врати, и зад всяка врата грее ново слънце. В центъра на общата конзола се разгръща триизмерна карта. Обозначения с дребен шрифт, поток от данни и малък пулсиращ индикатор, който показва къде сме ние.
— Пресякохме успешно хоризонта — докладвам аз. — Няма данни за гънкови бури. По всичко личи, че ще плаваме до Джуно без проблеми. Според изчисленията на навигационния компютър преходът ще трае… шест часа и двайсет и три минути.
— Разбрано. Разходка в парка.
Тайлър разкопчава предпазните колани и става, съблича куртката си я прибира зад креслото. Ръкавите на тениската му не са достатъчно дълги и почти цялата татуировка на Алфите се вижда върху десния му бицепс. И аз имам татуировки — дракони и пеперуди, покриващи напълно ръцете ми, ястреб на гърба и феникс на гърлото (да, адски болеше), както и една, която прилича на неговата.
Е, моята, разбира се, е на Асовете, на пилотите. Но си ги направихме на едно и също място. По едно и също време.
Сещам се за онази вечер, когато убедих Тайлър да се татуираме заедно. Бяхме в отпуск на Коен IV. Тогава за последен път го видях да пие. Болката от пресните татуировки, алкохолът в кръвта ни и вълнението, че сме завършили успешно предпоследната година от обучението си в Академията — всичко това наелектризираше въздуха. Само ти и аз, Тайлър. Седим един срещу друг на обсипаната с празни чаши маса в бара и се гледаме.
„Най-добри приятели завинаги, нали?“
Цветовете наоколо са монохромни, не само навън, а и вътре в кораба, защото така стоят нещата в Гънката. Сините ириси на Тайлър сега са сиви, той се е втренчил в холограмната карта над конзолата, а изражението му е много странно.
Сигурно си мисли за последното си пътуване в Гънката.
И за момичето, което е намерил тук, в нищото.
Хубаво момиче впрочем…
— Така, хайде да преговорим още веднъж мисията — казва той.
Финиан въздъхва, вдига ръце, за да разтрие слепоочията си, и екзокостюмът му леко жужи.
— Вече говорихме за това, сър. На сутрешния инструктаж, който се провежда с тази изрична цел. Или се лъжа?
Тайлър поглежда към личния ни елф.
— Легионер Гилрет беше в карцера по време на инструктажа, затова реших да обсъдим мисията още веднъж.
— Ами обсъдете си я. Нужно ли е и ние да присъстваме? Сър?
Скръствам ръце и се блещя насреща му.
— Ти, какво… задник си по професия или…?
— Хоби ми е — отвръща Финиан. — Догодина мисля да се явя на изпит за професионалисти.
Подсмихва се самодоволно и чака да види каква топка ще му върна над мрежата. Кожата му си е бяла по принцип, очите му са черни заради лещите, с други думи — Финиан е единственият сред нас, който не изглежда променен тук, в Гънката. Сдържам се, обаче отвътре ми кипи също като на новата ни Гайка. Дочух, че са изпратили отряда на Кечет в Бета Фушичо, за да елиминират някаква пиратска флотилия. Тройл и неговите хора ще ескортират посланици за мирните преговори на Сентани. За Алфа с оценките на Тайлър тази мисия е наказание. Този отряд е наказание. Но той, както винаги, залага на професионализма. Идва му отвътре.
Да, освен когато опре до хубавелки.
— Полетът ще трае шест часа и двайсет и две минути, легионер Де Сийл — изрича с равен глас Тайлър. — Може да прекараш това време в тоалетната и да търкаш пода, докато не видиш отражението си в него, или тук, където ще обсъдим мисията. Ти избираш.
Бетрасканът цупи замислено устни.
— Е, щом поставяш нещата така…
— Така ги поставям.
Тайлър въвежда серия от команди в конзолата и миниатюрната карта на Гънката изчезва, заменена от холограма на голямо парче скала. Астероид. Много грозен астероид.
Ситният текст под изображението дава някои детайли — астероидът е дълъг хиляда километра в най-широката си част и е издълбан като червива ябълка. От едната му страна стърчат куполите и пилоните на голяма фабрика, залепнала за скалата като някое ракообразно.