— Струва ми се, че предвид естеството на Орионовия набег, повечето хора трудно биха преглътнали близостта на силдрат.
Тайлър гледа елфа в очите.
— Е, значи имаш късмет, че не съм като повечето хора.
Кал не трепва под погледа му, а непоносимата му арогантност се лее безспирно. Зная, че силдратите живеят и по двеста години, ако не им светиш преждевременно маслото, но Кал е само на деветнайсет, а ни наблюдава така, сякаш сме някакъв досаден, но краткотраен проблем. Днес сме тук, утре ни няма. Следата от юмрука му още червенее върху челюстта на Тайлър. Самият той продължава да носи отоците и раните от боя с онези кадети от предишния ден.
Всичките терани. Четирима срещу един, а елфчето направо ги помля…
Помни Орион…
Накрая Кал кимва към холограмата на станция „Сейгън“.
— Силдратите са горд народ — изтъква той. — Бежанците няма да ни посрещнат с отворени обятия. Най-вероятно ще откажат помощта. Няма да спечелим лесно доверието им.
Тайлър поглежда към сестра си.
— Е, Скар говори отлично силдратски. С общи усилия двамата все ще успеете да ги убедите в добрите ни намерения.
Кал примигва.
— Искате и аз да сляза при тях?
— Че защо не?
Елфът сочи малката татуировка на челото си. Три кръстосани остриета.
— Предполагам, че знаете какво означава това, сър.
— Глиф — кимва Тайлър. — Показва към коя от петте силдратски кабали принадлежиш.
Кал кимва.
— Този глиф е на Воинската кабала.
— И?
— Защо според вас останах последен в Подбора? Защо дори другите силдрати не ме искаха в отрядите си? — Мести поглед по нас, преди сам да отговори на въпроса си: — Защото Звездния палач е Воинско семе. И тамплиерите му са Воинско семе. И паладините му са Воинско се…
— Не всички силдрати от Воинската кабала подкрепиха Палача — прекъсва го Тайлър. — Не носите колективна вина за неговите престъпления.
Кал го гледа с нескрито презрение.
— А гладните и отчаяни хора на онази станция несъмнено ще се радват това да им го обясни един теранец.
— Хм, може ли? — Финиан вдига ръка, загледан в елфа. — Ще прощаваш, но ми се струва, че двамцата с червенокоската отсреща попълваме отрядната квота за сарказъм.
— Вярно е. — Скарлет се усмихва сладко-сладко на Кал. — А аз съм Лицето на отряда. Така че се придържай към своята юмручна стратегия, а преговорите остави на мен. Ако се наложи да бъхтим някого до смърт, ще ти предам щафетата. — С тези думи Скар поглежда към брат си и кимва. — Ще се справим, сър.
— Добре — казва Тайлър. — Флотилиите на Палача преследват силдратите, които не са се заклели във вярност на новия му вселенски ред. Но „Сейгън“ е дребна риба, която едва ли ще привлече вниманието му, и точно поради тази причина бежанците се крият там. Вероятността да срещнем външен отпор е малка.
— Приблизително осем хиляди седемстотин двайсет и пет към едно.
Зяпваме от изненада. Откровено казано, почти бях забравила, че и Зила е на мостика. Тя си седи пред своите дисплеи на централната конзола, дъвче кичур къдрава черна коса, мониторите огряват тъмнокафявата й кожа, а пръстите й летят по клавиатурите.
— Осем хиляди седемстотин двайсет и пет към едно? — повтарям аз.
— Приблизително — уточнява тя, без да вдига поглед.
— И как го изчисли? — пита Финиан.
Зила сочи с пръст слепоочието си.
— Наум.
Следва неловко мълчание — Тайлър се прокашля, уж за да си прочисти гърлото, и казва:
— Хубаво. Обаче искам всички да сте нащрек. Това е първата ни възможност да се докажем. Ако смятате, че сте нещо повече от куриери отличници — тук Тай поглежда към мен, — сега е моментът да го докажете. Дори да е вярно, че нашите правителства не смеят да настъпят Палача по мазола, ние сме Аврорският легион. Не се кланяме на тирани и не бягаме от битка.
Картинката може и да е черно-бяла, но все пак виждам огъня в очите му. В гласа му има страст, от която кожицата ми настръхва. Да, заяждам се с него, намирам му кусури, обаче сега, докато го слушам как говори, си спомням защо е най-добрият Алфа във випуска ни. Спомням си и защо съм решила — онази вечер в бара, когато двамата седяхме на пълната с празни чаши маса — че може би имаме шанс.
— Отряд 312, тук контролната зала на „Аврора“, край.
Чуквам комсистемата да отговоря:
— Тук Отряд 312, край.
— 312, командването на „Аврора“ иска да говори с вашия Алфа, край.
Примигвам. Поглеждам намръщено Тайлър, докато той посяга да натисне бутона за приемане на конзолата си.
— Легионер Джоунс слуша.