Над кръглата маса се появява холограма на боен командир Де Стой. Облечена е в пълна парадна униформа, косата й е прибрана на стегната опашка. Адмирал Адамс стои до нея, и той в парадна униформа. Кибернетичните му ръце са скръстени върху широките му като буре гърди, а предницата на куртката му е накичена с медали, промити до оттенъци на сивото в монохромния свят на Гънката.
Адамс и Тай се познават отдавна. Преди да стане адмирал, Адамс и таткото на Тайлър са били най-добри приятели още по времето, когато са служили като пилоти в Теранския отбранителен флот. Адамс взе близнаците под крилото си, когато баща им загина, двамата с Тай до ден днешен ходят заедно на всички неделни служби в параклиса и Адамс винаги е имал по-специално отношение към младия Джоунс.
Сега обаче нашият Алфа явно е изненадан не по-малко от мен.
— Добро утро, легионери — поздравява Адамс.
Ние поздравяваме на свой ред, но Де Стой ни прекъсва.
— Искахме да пожелаем на теб и отряда ти успешен лов, легионер Джоунс.
— Благодаря, мадам — отговаря Тайлър.
— Това е първата ви стъпка на една много голяма сцена — продължава Адамс. — Чакат ви предизвикателства, каквито не сте си и представяли. Но ние искрено вярваме, че ще се справите. Че ще издържите независимо от всичко. Трябва да издържите. — Адамс поглежда Тай право в очите и продължава: — Трябва да вярваш, Тайлър.
Това е адски странно. Да, Адамс и Тай са си близки, обаче висшето командване не се обажда на новаци като нас да им пожелае късмет. Ние сме толкова надолу в командната верига, че сме на практика невидими, а мисията ни е смешна. И все пак не само адмиралът, а и самата Де Стой са си направили труда да отидат в контролната зала и да поискат разговор с нас, като че ли сме първокласен отряд с мисия с най-висок приоритет.
А после Адамс поглежда право към мен и изтърсва мотото на Академията:
— Ние сме легионът. Ние сме светлината. Пламък срещу тъмнината.
— Да, сър… — отвръщам аз.
— Нека пламъкът ви гори ярко, легионери — обявява Де Стой. — Товарът, който носите, е много по-ценен, отколкото предполагате.
— Съзидателят да ви пази — кимва Адамс.
— Ъъъ — запъва се Тайлър. — Благодаря ви, сър. Мадам.
Холограмата се задържа още миг-два, сякаш двамата се опитват да запомнят лицата ни, да ги запечатат в паметта си. Чудя се какво става, да му се не знае. Накрая адмиралът и бойният командир козируват за последно, образите им избледняват и на тяхно място грейва въртящата се проекция на станция „Сейгън“. А ние зяпаме сащисани изображението, нищо че командирите ни вече ги няма там. Насред тишината Зила Мадран изрича една-едничка дума, която обобщава чувствата на всички ни в момента:
— Странно…
Тайлър прокарва пръсти през косата си и сяда в креслото. Превключил е на делови режим, макар че със сигурност го измъчват същите въпроси, които си задавам и аз.
— Така — казва той и се навежда, за да изчисти въображаемо петънце от безупречно лъснатия си ботуш. — Кал, искам да подготвиш стратегии, в случай че налетим на враждебни силдарти при станцията. Скар, от теб искам дипломатически варианти за подход към бежанците. Зила и Финиан, вие ще проучите подробно астероида и пространството около него. Разполагаме с шест часа. Да се хващаме на работа.
— Ами аз? — питам.
Тайлър поглежда към мен, вдига белязаната си вежда и разтяга устни в тъпата си усмивка.
— Ти си гледай пилотските работи, Нуличке.
Само ти и аз, Тайлър.
Гледаме се над масата с празните чаши.
Познаваме се от петгодишни.
Обръщам се към контролите си, въвеждам курса и въздъхвам:
— Да, сър.
„Най-добри приятели завинаги, нали?“
7
Кал
„Старата песен на нов глас.“
Минали са два часа, откакто се върнахме в реалното пространство през грохналия гънков портал близо до станция „Сейгън“. Деветдесет минути, откакто силдратските бежанци започнаха преговори. Една минута, откакто Скарлет Джоунс неохотно им съобщи новината, че на кораба ни има представител на Воинската кабала. И десет секунди, откакто отбранителната мрежа на „Сейгън“ ни прихвана с торпеда.
Човеците са толкова тъпи.
Обикновено имат добри намерения.
Обаче пак са си тъпи.
— Разбирам аргументите ви, сър — тъкмо казва Скарлет Джоунс и упорито не поглежда към голямата икона, която примигва на дисплеите и предупреждава, че онези са ни прихванали. — Но легионер Гилрет е нашият боен експерт. Няма как да направим щателна оценка на отбранителните ви способности, без да…