— Непрекършените не са ми себеподобни. Звездния палач предаде всички ни, когато разруши родния ни свят. Сърцето ми кърви също като твоето.
— Не ми се вярва, Воинско семе — изплюва Адра. — Но проговориш ли ми пак, сърцето ти определено ще пусне кръв.
Вглеждам се в очите й, борейки се срещу копнежа да отвърна на гнева с още по-голям гняв. Да се предам пред това, за което съм роден. Повикът е толкова силен, яростта — толкова истинска, че е като пламък в гръдта ми. Огън, който заплашва да ме изгори жив. Огън, който крещи да го пусна на воля.
Вместо това се покланям бавно с вдигнати длани. А тя още по-бавно сваля оръжието си. Обръщам се към люка на кораба, влизам в товарния отсек и се захващам за работа.
Не я виня, че ме мрази.
Всеки път се опитвам да говоря с тях.
Но песента винаги е една и съща.
— Кал, тук Тайлър, чуваш ли ме?
Гласът припуква откъм унистъклото ми, докато се връщам от товарното за петдесет и трети път и оставям тежкия медицински контейнер на товарната рампа в дока. Контейнерите са големи и много тежки. Работата щеше да върви двойно по-бързо, ако Адра беше благоволила да ми помогне, но тя само върви след мен с ръка върху дръжката на псикинжала и не ме изпуска от поглед.
— Чувам ви, сър.
— Как вървят нещата долу?
Поглеждам към Адра, която зяпа стената, сякаш там има нещо интересно за гледане, и се прави, че не следи всяка моя дума. Свива устни, когато ме чува да наричам един теранец „сър“.
— Бавно — отговарям аз.
— Е, няма нужда да бързаш, защото тук ни се отвори работа. Зила се мъчи с животоподдържащите системи. Финиан и Кат проверяват отбраната.
Кат Бранок сумти по своя канал:
— То пък една отбрана, тури му пепел.
— Тук, долу, определено не е последен писък на технологиите — добавя Финиан де Стийл. — Ракетната им мрежа е стъкмена надве-натри, взели са по нещо от корабите, с които са пристигнали, и са импровизирали. Което ще рече, че дори да са искали, едва ли са щели да ни гръмнат на идване. Не знам дали това е добра новина, или лоша. Но поне оправих късообхватните скенери. Ей сегичка ще ги включа.
— До един час би трябвало да съм разтоварил всичко — присъединявам се аз.
— Разбрано — казва моят Алфа. — Ако междувременно ти потрябва нещо, обади се.
— Бих искал да задам въпрос, сър
— Откъде идват бебетата? — обажда се и Скарлет Джоунс.
— Не.
— Е, някой ще трябва да ти го обясни в най-скоро време, хубавецо.
Сигурно се опитва да бъде забавна.
— След унищожението на Силдра милиони бежанци са се пръснали из цялата галактика. Всички те се нуждаят от помощ. Нямат дом, нито средства за препитание.
— Не чувам въпрос, легионер — изтъква Тайлър Джоунс.
— Можели са да ни изпратят на много места. Питам защо командването ни е изпратило точно тук. Разпадаща се станция в забутана звездна система с едва стотина души на борда.
По тишината, която следва, съдя, че другарите ми си задават същия въпрос. Ние може и да сме утайките на академия „Аврора“. Повечето от нас попаднаха в този отряд само защото никой друг не ни искаше. Защо обаче ми се струва, че ни наказват за нещо, което още не сме направили?
— Не зная, легионер Гилрет — отговаря нашият Алфа. — Но знам, че ти и аз сме положили клетва като легионери. Да помагаме на безпомощните. Да защитаваме беззащитните. И макар че…
— Ъъъ, сър? — прекъсва го Финиан де Сийл. — Май имаме проблем.
— Извън факта, че ми прекъсна словото? Защото го упражнявам от един час и е страхотно.
— Аз пък не мога да ви опиша колко дълбоко ме разстройва това, сър, но включих скенерите, за които ви споменах преди малко, и… нали се сещате как легионер Мадран изчисли наум вероятността да налетим на Непрекършени в тоя пущинак? Осем хиляди към едно?
— Осем хиляди седемстотин двайсет и пет — поправя го Зила. — Приблизително.
— Бе не знам, може на Тера „приблизително“ да значи нещо друго, щото от гънковия портал току-що се изтърси един силдратски боен крайцер. Тежковъоръжен. Клас „Привидение“. С цветовете на Непрекършените. И идват насам.
Адра поглежда към мен с разширени очи.
— Ъъъ, един страничен въпрос — обажда се Скарлет Джоунс. — Някой да си носи случайно резервен чифт гащи?
— Аз — отвръща Гайката. — Обаче май ще ми трябват.
— Престанете! — Гласът на нашият Алфа не търпи възражения. — Финиан, загрей торпедата. Зила, ти поемаш комуникациите. Кал, трябваш ми тук. Мърдай!