Ще ми стигне ли смелостта да ги посрещна лице в лице?
Или ще се свра някъде и ще трябва да ме влачат за краката?
Толкова разговори ще останат непроведени. Трябваше да се държа по-добре с бабите и дядовците. Трябваше да се извиня на родителите си. Както, предполагам, и на повечето си познати, макар че извиненията ми, незнайно защо, влошават нещата.
И все пак сега май е последният ми шанс да се пробвам.
— Виж, Зила — подемам. — За родителите ти. Аз…
— Сър, получавам сигнал от разрушител на Теранския отбранителен флот — казва тя. — „Белерофонт“. Току-що излязоха от гънковия портал. Чули са сигнала ни за помощ. Ще бъдат в оръжеен обхват след единайсет минути.
Тайлър отговаря по комсистемата:
— Ъъъ, сигурна ли си?
Разбирам защо пита. Няма начин ТОФ да се намеси в нашето кръчмарско сбиване. Изобщо не би трябвало да имат кораб в тоя пущинак, а дори да са приели сигнала ни за помощ, никога не биха изложили на риск неутралитета на Тера…
— Напълно — отговаря Зила без грам колебание.
— Свържи ме със силдратите, Зила — настоява Скарлет по връзката.
— Готово. Излъчваме.
— Силдратски агресори — започва Скар с безкомпромисен тон. — Както без съмнение сте установили сами, на помощ ни идва кораб на Теранския отбранителен флот. Ако държите хубавите ви задничета да си останат в гащите, съветвам ви да се оттеглите незабавно. Другият вариант е да се помотаете тук още малко и така ще проверим дали един силдратски крайцер клас „Привидение“ може да се мери с тежковъоръжен терански разрушител. Изборът е ваш.
Странно ли е, че безкомпромисният й тон събужда у мен желанието да направя разнообразни компромиси по отношение на нея?
Затаяваме дъх. Оставам на място, нагъзен на четири крака и пропълзял наполовина в кутията на древен компютър. Зила се е вкаменила над мен, а по аудиото чувам тихото дишане на останалите от отряда, които чакат на позиции в товарния док.
А после силдратската совалка се разкачва с трясък и вибрации.
— Оттеглят се, сър — докладва Зила със съвсем същия тон, с който правеше другите си доклади през последния половин час, когато по всичко личеше, че ще ритнем колективно камбаната.
Какво не му е наред на това момиче?
Чувам гласа на Тайлър по връзката:
— Кат, уведоми разрушителя на ТОФ за присъствието си, преди да са те гръмнали по грешка. Зила, имаме нужда от медицинска помощ на дока. Финиан, ти също слез.
Изпълзявам заднишком от компютърната кутия и двамата със Зила се споглеждаме.
За какво им е медицинска помощ, щом онези така и не стъпиха на дока?
Слизаме с асансьора и там ни посреща следната гледка. Силдратските бежанци стоят в плътна група, високомерни и хладнокръвни, сякаш не са се разминали със сигурна смърт. Близнаците Джоунс клечат край единствената млада силдратка сред присъстващите бежанци, която лежи на пода и не мърда — сребристата й коса е разстлана като ореол, а ръцете й са разперени. Кал е зает да им виси на главите, същото прави и пътничката ни без билет. Сещам се как се казва — Аврора — знам и къде съм чувал името й.
Златко беше измъкнал нея от „Хадфийлд“.
Обаче защо е тук?
Зила отваря със сила капака на един контейнер с медицинско оборудване и аз й помагам да пренесе комплект за първа помощ до младата силдратка. Някой очевидно я е фраснал и тя си е ударила тиквата в стената. Може да е била нашата Аврора — сега виждам, че носът й е разкървавен. Девойчицата не изглежда никак добре — смъкнала се е на едно коляно, бузите й са влажни като от сълзи и стиска носа си с ръка, за да спре кръвта. Има и нещо по-странно — десният й ирис е почти напълно побелял.
— Какво е станало с окото й? — пита Зила.
Вдигам рамене и спирам поглед върху белия кичур в бретона на Аврора.
— Поне й отива на косата.
Странното момиче не ни обръща внимание, вместо това поглежда към Тайлър и пита:
— Отвън има кораб на теранското правителство?
— Да — отговаря той някак предпазливо.
— Моля те, не им казвай, че съм тук. Не мога да тръгна с тях.
Той примигва и се споглежда със сестра си.
— Ари — подема Тайлър още по-предпазливо. — Трябва да тръгнеш с тях. Не знам как си се озовала тук, но ти си теранка и те ще се погрижат за теб.
— Не разбираш — настоява тя и маха окървавената марля от носа си. — Боен командир Де Стой ми заръча да стоя далече от тях. Тя ми каза да се промъкна на кораба ви.
Близнаците се споглеждат отново, а Ари пробва умолителния си поглед върху мен. После рязко изсъсква, притиска с ръка челото си, сякаш я боли главата, и вдига марлята към кървящия си нос.