Скарлет поема щафетата от брат си. Явно безмълвната им комуникация е стигнала до заключението, че това е работа за дипломат.
— Ари, няма причина Де Стой да ти казва такова нещо. Може би не си я разбрала?
— Не мога да тръгна — настоява тя, очите й греят налудничаво и изобщо не й съдействат. — Вие не разбирате. Не разбирате! Те са заличили всяка следа от моята колония. Сякаш Октавия изобщо не е съществувала. Искат да заличат и мен.
Кал я наблюдава със студени виолетови очи. Зила я зяпа, все едно е буболечка под лупа. Момичето не разсъждава трезво, вижда се, че е на крачка от истерията, и ако трябва да съм честен, паниката му е заразителна. Поне на мен ми действа така. Може да е просто от нерви, след като банда Непрекършени едва не си направи барбекю с нас. Или причината е по-дълбока — истината е, че понякога тераните ми влияят по този начин. Те са толкова сложни, говорят на куп различни езици, кожата им е с разнообразни цветове, дрехите им са откачени, приличат на ято казарови птици, които вечно се дърлят помежду си, и толкова често сменят посоката, че чак ставаш разноглед. Но пък и не мисля, че трябва насила да пращаме момичето някъде, където то не иска да отиде.
— Виж — обръща се Аврора към нашия отряден командир. — Знам, че звучи откачено, но… Видях Де Стой, преди да се запозная с нея, Тайлър. Видях Кал в болничната си стая и той изрече дума по дума онова, което изрече и сега, преди няколко минути. Видях и какво ще ми направят те. Виждам го и в момента, в главата ми е, усещам го и…
Аха. Ясно. Момичето е престояло твърде дълго в Гънката.
Безстрашният ни командир явно е стигнал до същото заключение, защото казва с глас, мек като памук:
— Те ще ти помогнат, Ари. Всичко ще бъде наред.
Кал се навежда и й шепне нещо в ухото. Тя го поглежда гневно и за миг ръката й се свива до побеляване около дръжката на пистолета. За моя изненада обаче, каквото и да й говори силдратът, явно върши работа, защото Аврора се отпуска едва доловимо и Кал издърпва бавно пистолета от хватката й.
Скарлет говори по комуникационния канал с екипажа на разрушителя и по думите й разбирам, че корабът вече е паркирал пред станцията. Чува се силно прищракване — свързващата им тръба се е скачила с външния люк на дока и Първи Танет бърза да изключи защитата на шлюза. Отрядът ни е притихнал, всички мълчат. И в тишината чуваме как Ари се мъчи да не заплаче.
— Те нямат лица — прошепва тя.
Примигвам.
— Я повтори?
— Нямат лица — съска тя отчаяно. — И ще заличат всичко това, ще го очистят, а после ще го боядисат в черно.
Кал скача на крака, когато вътрешният люк на шлюза се отваря с громолене. Щурмоваци в бежовите униформи на Теранския отбранителен флот влизат в дока, носят тежки тактически брони и тежки ботуши. Всичките са под двайсет и пет.
Прочутият Тайлър Джоунс тръгва да ги посрещне и макар да е легионер от броени дни, прилича на човек, който държи всичко под контрол. Което е още по-впечатляващо предвид факта, че и той, като всички нас, несъмнено се пита защо ТОФ изобщо се е намесил в тази история.
— Искрено се радваме да ви видим, лейтенант — поздравява той, козирува любезно и разтяга лице в една от убийствените усмивки, които му се удават така добре.
— Разбира се — отговаря една млада жена и на свой ред козирува. — Ние се радваме, че успяхме да помогнем.
— Трябва да призная, че не очаквахме помощ, лейтенант — признава той. — Ако се разчуе, че ТОФ се е намесил, Непрекършените като нищо ще решат, че теранското правителство е взело страна. И ще отвърнат на удара.
Някъде иззад войниците долита нисък и стоманен глас като през високоговорител:
— Този риск е взет под внимание, легионер.
Войниците се разделят като коса под гребен и пропускат пет високи фигури, които крачат с тежки и бавни стъпки.
Какво, по…?
Облечени са от глава до пети в тъмносиво, а лицата им са скрити под гладки маски, напомнящи издължените шлемове на грав-велосипедисти. Без очи, нос или уста. Само гладка матова повърхност, която скрива напълно лицето на човека отдолу. А електронните им гласове са съвършено безлични и не подсказват нито възрастта, нито дори пола на притежателя си.
— Майко мила — прошепва Скарлет. — Тези са от ГРА.
Чудя се разсеяно дали моментът е подходящ да възобновя дискусията ни за резервния чифт гащи, защото дори аз, дето не съм теранец, знам, че с агентите на Глобалната разузнавателна агенция шега не бива.
Те нямат лица.