Финиан ДС.: Те нямат лица.
Кат Бр.: Съзидателят да те тръшне, Финиан, и ти ли откачи?
Финиан ДС.: Да ти го начукам, Кат.
Кат Бр.: Благодаря, но по-скоро бих се сближила с Великия ултразавър от Абрааксис iv.
Тайлър Дж.: Престанете! Фин, обясни.
Финиан ДС.: Това ми каза Аврора, преди ГРА да се появят. „Те нямат лица.“ И как щели да очистят нещо си. И да го боядисат в черно.
Зила М.: Което безликите агенти на ГРА правят в момента. Аврора каза също, че Кал й се е явил във видение, преди да се запознаят.
Кат Бр.: Да, защото Гънката й е разхлопала дъската.
Калис Г.: Ще ви прозвучи откачено, но когато Адра ме нападна в товарния док, Аврора я запрати в стената, без изобщо да я докосне.
Финиан ДС.: Шегуваш се.
Калис Г.: Кълна се в духовете на Бездната. Дясното й око светеше като прожектор, а след това си промени цвета.
Със Скар се споглеждаме — сините й очи гледат скептично.
Обаче окото на Ари наистина си промени цвета.
Тайлър Дж.: Вижте, има нещо, което не споменах в доклада си, защото самият аз не знаех какво да мисля за него. Но докато измъквах Аврора от „Хадфийлд“, тя…
Тайлър Дж.: Ами, тя ме пренесе.
Скарлет Дж.: Пренесла те е? Както любима песен те пренася в миналото ли?
Кат Бр.: Ох, аман от простотии.
Тайлър Дж.: Не, бях на двеста метра от Фантома и губех съзнание. А миг по-късно вече се намирахме пред шлюза на кораба.
Зила М.: Телекинеза. Видения. Интересно.
Кат Бр.: По-откачено от това — тури му пепел.
Скарлет Дж.: Макар и неохотно, трябва да се съглася със своята избухлива, но иначе всемъдра колежка.
Кат Бр.: Благодарско, съквартирантке.
Скарлет Дж.: Няма проблем, момиче. Обаче да си ми върнеш очната линия.
Зила М.: Известно е, че дългият престой в Гънката подлага мозъка на екстремно натоварване. Напомням ви, че Аврора е прекарала там повече от двеста години. Никой не е оцелял след толкова време в Гънката.
Финиан ДС.: И какво иска от нея ГРА?
Зила М.: Отличен въпрос. Но ми се струва, че имаме далеч по-неотложен проблем, а именно неизбежната си и несъмнено мъчителна смърт от ръцете на агентите.
Финиан ДС.: Признавам, че онзи тип, принцесата, не прилича на ведър човек.
Скарлет Дж.: Принцепс бе. От латински. Означава „пръв сред равни“.
Зила М.: Не знаех, че си запозната с латинския, легионер Джоунс.
Финиан ДС.: Какъв е тоя латински, Съзидателят да ви тръшне?
Кат Бр.: В това няма никакъв смисъл. Ако са искали да ни затворят устата, защо не ни елиминираха още на станцията?
Зила М.: Може би искат да разпитат Тайлър как е намерил Аврора. Или са се бояли, че може да сме уведомили някого другиго за местоположението й. Така или иначе, ако не измислим начин да се махнем от този кораб, няма да ни пуснат живи.
Тайлър Дж.: Говориш за Теранския отбранителен флот, легионер.
Зила М.: Тази операция очевидно се провежда от Глобалната разузнавателна агенция. ТОФ просто им осигурява транспорт.
Тайлър Дж.: Пак са теранци! А ние какво? Искаш да нападнем собствените си хора?
Финиан ДС.: Дори ако това е единственият начин същите тези хора да не ни екзекутират?
По общата аудиосистема на разрушителя се чува остър писък, последван от съобщение:
— До всички, готови за вход в Гънката след петнайсет секунди.
Звукът на двигателите се променя и ние затаяваме дъх. Кратък световъртеж и усещане за безтегловност, след които всички цветове преливат в отсенки на черно-бялото — сигурен знак, че разрушителят е навлязъл в гънковия портал. Моите хора ме гледат и чакат решение.
Звучи невъзможно, но в думите на Зила има смисъл. На карта е заложен животът на хора, за които аз нося отговорност. Ако реша да не й повярвам — и сгреша — последиците ще бъдат фатални.
Проблемът е, че ако ТОФ наистина смята да ни елиминира, не виждам как бихме могли да се измъкнем освен с бой, а това означава да се бия с терани. Баща ми беше във флота, преди да стане сенатор. А ако Аврорският легион не съществуваше, самият аз сигурно щях да съм в ТОФ.
Срещам погледа на Скар и тя накланя едва доловимо глава.
Странно е да имаш близначка. От татко знам, че като малки сме си измислили свой език. Говорели сме си с думи, които другите не разбирали. Скар може да ми разкаже виц само с един поглед. Да ми напише роман с едно повдигане на веждата. И в момента знам точно какво ми казва, макар да не е изрекла и дума.