Покажи ни пътя, братле.
Вратата се отваря със съскане и четирима щурмоваци от ТОФ влизат в стаята, облечени от глава до пети в тактическа броня и със сериозни пушкала в ръцете. Води ги младата лейтенантка, с която размених няколко думи на станция „Сейгън“. Извила вежда зад визьора си, тя плъзва поглед по локвата вода на пода и моята подгизнала униформа.
— Много добре, легионер — усмихва се тя. — Ще ви ескортираме за разбор, а после ще ви върнем на станция „Аврора“ навреме за вечеря.
Отново поглеждам въпросително към Скар. Тя наистина чете хората като книги, не преувеличавам. Понякога тръпки ме побиват от тази й способност. Самият аз успях да я излъжа за последно, когато бяхме на пет.
Тя претегля с поглед лейтенанта.
Поглежда към мен.
Нацупва устни.
Лъже.
Усещам напрежението около себе си. Стиснатите юмруци на Кат. Ледената ярост на Кал при вида на войниците, които току-що са избили стотина от неговите хора, а се правят на света вода ненапита. Не знам дали ще има полза от Финиан и Зила в близък бой, но ние сме шестима, а те — четирима, и ако си въобразяват, че ще тръгна кротко на заколение, значи не ме познават достатъчно добре.
Изправям се със слънчева усмивка и трапчинки на макс.
— Никакъв проблем, лейтенант.
С тези думи забивам лакът право в гърлото й.
Бронята й поема голяма част от силата на удара, но и остатъкът стига, за да наруши равновесието й. Прицелвам ритник в коляното й, тя пада на пода, а бластерната пушка излита от ръката й.
Другите трима щурмоваци насочват оръжията си към гърдите ми и тогава настава пълен хаос. Кал изниква зад единия — жена — забива изпружени пръсти зад ухото й и тя се пльосва на земята, все едно са я обгазили с лейриумски скален дим. Кат се боричка с друг щурмовак за пушката му, а Скар мята празния воден охладител към главата на третия — щурмовакът полита назад към Финиан и той го стяга в прегръдка като менгеме, докато екзокостюмът му жужи.
Грабвам пушката на поваления лейтенант и забивам приклада в лицето й, но без особен успех — уви, само изкривявам шлема й на една страна. Сборичкваме се, жената изтръгва оръжието от ръцете ми и то пада на пода. После забива коляно в слабините ми и целият свят се нажежава до бяло от болката. Поваля ме по гръб, съумява да извади пистолета си от кобура и го насочва право в главата ми.
Нечия ръка я прихваща под брадичката и три пръста се забиват отстрани във врата й. Лейтенантът подбелва очи с ахване и се срива на пода. Кал е надвиснал над мен, а очите му са присвити. Прическата му е безупречна. Дори не се е задъхал. Пъшкам заради болката в слабините и плъзвам поглед наоколо. Другите трима щурмоваци лежат по пода като счупени играчки.
Всичките са в безсъзнание. Пребити и окървавени, тук-таме и с по някоя счупена кост. Скар, Кат и Финиан зяпат нашия Таран със страхопочитание и мълчат.
— Само да не си въобразиш, че те харесвам, Кал — изрича накрая Кат. — Обаче… Официално съм впечатлена.
— Абе, горещо ли стана изведнъж, или само на мен така ми се струва? — пита Скарлет.
— Не ти се струва — мърмори Финиан и маха с ръка пред лицето си.
Силдратът ми подава длан.
— Трябва да вървим, сър.
Давам си сметка, че Кал за пръв път предлага да ме докосне доброволно — без да броим сбиванията. Понеже знам, че силдратите не се пипат току-така, бързо стигам до извода, че трябва да приема предложението. Хващам ръката му и той ме издърпва на крака. Опитвам се да не поглеждам към кървящите щурмоваци. Кървящите терански щурмоваци. Мислите ми препускат и трескаво търсят някакъв изход.
Противникът има значително числено превъзходство, горе-долу сто към един. ГРА държат Ари. Нашият Лък е в търбуха на „Белерофонт“. Но пък аз изучавам теранските космически кораби от шестгодишен и познавам разположението на разрушителите като дланта си. Макар групичката загубеняци, социопати и бунтари да са останали на опашката при избора на състав за отрядите, се оказва, че до един си разбират от работата. Ако аз не се издъня, ако действаме като екип, може и да се измъкнем живи от това изпитание…
Аудиосистемата на кораба надава вой и следва съобщение:
— Охрана при карцер 12А. Охрана при 12А незабавно.
— Става дума за нас — мърмори Кат.
— Добре, слушайте — подемам аз. — Имам план.