— Върви! Тръгвай!!!
Той се измъква изпод стълбището с Аврора на ръце и хуква през дока на „Белерофонт“ към нашия Лък. Щурмоваците в огромния док се обръщат при звука на стрелбата. Скар се подава иззад една купчина товарни контейнери и открива огън със своята пушка, а белите енергийни залпове разсичат мрака. Поглеждам през бронираното стъкло на нашия Лък и виждам, че Кат е успяла някак да се вмъкне на борда сред данданията. Отправям безмълвна молитва към Съзидателя нашето корабче да не е изгубило мощност като разрушителя, и си отдъхвам с облекчение, когато Кат пали двигателите.
Щурмоваците откриват огън по Кал, искри рикошират в пода на дока. Аз стрелям по тях с малкото останала енергия в пушката ми с надежда да го прикрия по някакъв начин. Кат се включва с гаусовите оръдия на нашия Лък, бараж от свръхзвукови снаряди засипва дока и щурмоваците се принудени да отстъпят.
Скар зарязва прикритието си и хуква към Лъка и аз също решавам да си опитам късмета. Тичам след Кал, а сърцето ми блъска до пръсване. Двигателите на кораба трещят, корпусът му се отлепя от пода. Финиан стои на рампата и ни маха трескаво, Скар се мята в краката му, Кал взема малката рампа с три дълги крачки, аз припкам по петите му, а енергийни залпове свистят покрай мен — накрая се хързулвам по корем и крещя с всички сили:
— ДАВАЙ, КАТ!
Рампата се вдига с трясък и корабът завива наляво. Следва тих вой и ярък блясък — Кат е изстреляла две плазмени торпеда по вътрешните врати на дока и металът се топи като шлака. Куршуми валят по корпуса ни като градушка, Кат стреля отново, разкъсва пластоманата на външния корпус и безцветната бездна на Гънката се разгръща пред нас.
Следва яростна декомпресия, въздухът в дока се излива през пробойната в корпуса и щурмоваците си плюят на петите. Вият аларми, нашите двигатели реват, а гласът на Кат припуква през вътрешната аудиоуредба:
— Да не оцапате гащите, дечурлига!
Излитаме и няколко куршума ни целуват на изпроводяк. Двигателите при левия борд забърсват разкъсаната докова врата, след което Гънката ни обгръща.
Оглеждам се, за да видя как са другите. Изглеждат добре. Кал е клекнал до Аврора и я придържа на място. Тя още е в безсъзнание — очите й са затворени, устните и брадичката тъмнеят от кръв, изражението й е ведро, каквото го помня от криокамерата.
„Оттогава са минали едва три дни.“
— Всички добре ли сте? — пита Кат по връзката.
Чуквам по унистъклото си, за да отговоря:
— Да — отвръщам с въздишка. — Добре сме.
Скарлет ме гледа втренчено от другия край на трюма.
— Имаш интересна представа за „добре“, малкия.
Гледам близначката си и знам отлично какво си мисли в момента. Все едно го е изрекла на глас.
Току-що спретнахме въоръжен метеж на борда на разрушител от Теранския отбранителен флот. Още не е станало време за вечеря, а вече нарушихме стотина правила на Легиона, че и отгоре. Нападение със смъртоносно оръжие срещу членове на ТОФ и това е само началото. Велики Съзидателю…
Двигателите реват, а ние препускаме през Гънката, все по-далеч от осакатения „Белерофонт“ и от местопрестъплението, напред в мрака.
Може да сме се измъкнали живи, но няма да е задълго. Изключено е да ни се размине след онова, което Аврора е спретнала в карцера. Убийството на агенти от ГРА се наказва сурово и своевременно. Много скоро Глобалната разузнавателна агенция и целият Терански отбранителен флот ще хукнат по петите ни. Да, бяха си наумили да ни убият, но…
Осъзнавам, че сме бегълци. Бягаме от собствените си хора.
Скар дъвче устна и кимва.
Какво ли би казал татко?
Финиан оглежда трюма и големите му черни очи се спират върху мен.
— Е, Златко — обажда се той. — Какво ще правим сега, Съзидателят да ни е на помощ?
Поемам си дълбоко дъх и издухвам косата от очите си.
— Това — признавам с въздишка, — е отличен въпрос.
Втора част
Призраци в небето
13
Скарлет
Марк де Врийс. Бивше гадже № 29. Плюсове: телосложение като на тухлен зид. Минуси: умен като тухлен зид.
— Ммможе би — мърморя аз.
[Запази]
Тре Джаксън. Бивше гадже № 41. Плюсове: изглежда като Адонис. Минуси: знае го.
— Амиии не.
[Изтрий]
Седя на мостика на Лъка, качила съм крака върху конзолата и зяпам унистъклото в скута си. В кораба е тихо, ако не броим жуженето на двигателите и някой и друг мелодичен сигнал от радарните системи, които обхождат с лъчи околността. Излезли сме от Гънката през портала при НЗ-7810 и сега се носим с ниска скорост през някаква долнопробна система в неутралното пространство. Преди да се оттегли в будоара си, Кат програмира курс, който да ни държи близо до портала. В случай че се наложи да бягаме.