Всички други спят, а аз, понеже съм късметлийка, изтеглих късата клечка и сега съм дежурна. Скучно ми е, затова се хванах да прегледам контактите си и да изтрия част от бившите си гадженца.
Така де, паметта на джаджата ми е почти пълна.
Райли Лемю. Бивше гадже № 16. Плюсове: лудо влюбен в мен. Минуси: ЛУДО влюбен в мен.
[Изтрий]
Сигурно изглежда странно да си почиваме точно сега. Ръцете ми още се разтреперват, като се сетя за събитията от последния ден, и нямам идея какво предстои. Една дрямка обаче ще ни дойде добре — всички имаме нужда да поспим след хаоса на станция „Сейгън“ и разрушителя на ТОФ, а и едно момиче не бива да пропуска разкрасителния сън. Освен това Тайлър винаги мисли по-добре на свежа глава, а му предстои да вземе най-важното решение в живота си.
Не че те притискам, братчето ми.
Ние сме бегълци. Вероятно издирвани престъпници. Аврорски отряд, нарушил всички писани и неписани закони. Технически сме под командването на Легиона, но това с нищо не променя факта, че избягахме с бой от кораб на ТОФ. Че нападнахме терани. Собствените си хора. И за какво?
Дъвча долната си устна и зяпам разсеяно екрана на унистъклото.
Алекс Найду. Бивше гадже № 38. Плюсове: бицепси!!! Минуси: неизвестни.
— С този пък защо скъсах?
[Запази]
Трябва да призная, че не съм си представяла такъв кариерен обрат, когато се записах в академия „Аврора“. По онова време дори не бях сигурна, че искам да стана легионер. Тай обаче си беше навил на пръста, че трябва да „даде своя принос“, а аз никога не бих го пуснала да се трепе сам. Израснали сме без майка. Татко загина при Орион, когато бяхме на единайсет. Само Тай ми беше останал, така че…
Помня как двамата стояхме на опашката на станция „Нови Гетисбърг“. По онова време бяхме тринайсетгодишни, стояхме и чакахме да ни дойде редът при вербуващия офицер. Помня, че попитах Тай дали постъпваме правилно. И дали всичко ще бъде наред.
„Не знам — отговори ми той, а после докосна знака на Съзидателя върху яката си. — Но понякога човек трябва да вярва.“
Умна съм и се справих сносно на изпитите. Щях да се справя по-добре, ако се бях постарала. Кадетският съветник веднъж ми каза, че фразата „не се старае достатъчно“ се срещала в докладите за напредъка ми по-често, отколкото при всеки друг кадет в историята на „Аврора“. И нищо чудно. Никак не ми харесваше.
Мразех правилата, еднообразието, станцията.
Виж, момчетата бяха забавни.
Джеси Броудър. Бивше гадже № 45. Плюсове: страшен задник. Минуси: задник.
— Хммм…
[Запази]
Какво да кажа, вкусовете ми са простички.
Вратата се отваря с тихо съскане и аз вдигам поглед с мисълта, че Зила идва да поеме второто дежурство. Вместо това на прага стои нашата пътничка без билет, Аврора О’Мали. Момичето извън времето.
Момичето извън леглото?
— Ти пък как се качи тук? — питам аз.
Може да изглежда малко гадно, обаче Тай настоя — съвсем разумно впрочем — младата госпожица О’Мали да остане под ключ, вместо да се разхожда на воля из кораба. Не знам какво толкова е видял на разрушителя, докато с Кал са спасявали момичето, но оттогава е кълбо от нерви. Ето защо, след като тримцата се поизмиха, Финиан затвори Аврора в трюма с едно одеяло и допълнителен код на вратата, но явно е пропуснал да го активира, понеже момичето определено стои насреща ми, а не би трябвало да е тук.
Записвам си наум да кажа две-три думи на Финиан относно случката.
— Аврора?
Тя не отговаря. Косата й е рошава от съня, а белият кичур в бретона хем е шик, хем е адски странен. Очите й са почти затворени. Клепките й пърхат. Десният й ирис е бял като кичура и не е нито шик, нито дори странен, а направо зловещ.
Движенията й са сковани, езикът на тялото — сбъркан, и първата ми мисъл е, че ходи на сън. Това обаче не обяснява как се е измъкнала от трюма. Освен ако кодирането на Финиан не е толкова смотано, че едно момиче на двеста години да може да го разбие. Насън!
О, да, определено ще си поговоря с него по този въпрос.
Аврора оглежда невиждащо мостика. Идея си нямам какво се върти в главата й. Да се събудиш двеста години след своето време. На непознато място и в една побъркана галактика. Знам само, че не би трябвало да е тук.