— Добре ли си? — питам.
Тя тръгва право към пилотската конзола на Кат. В този момент решавам, че каквото и да се случва, прелестната героиня на тази приказка — легионер Скарлет Изобел Джоунс — е стигнала границата на търпението си.
Плъзвам ръка към бластера на кръста си и се изправям.
— Добре, скъпа ми госпожичке, би ли…
Дясното й око грейва с меко сияние, бледо като лунна светлина. Вдига ръка, без дори да ме погледне, и невидим удар ме запраща в стената. Ахвам и се опитвам да измъкна пистолета, обаче Аврора свива пръсти, окото й грейва по-силно и нещо притиска китката ми. Няма начин да вдигна оръжието.
— Имитсорп — изрича Аврора с глас, който изобщо не звучи като нейния. Кух глас. Отекващ като ехо в празна стая. — Мавялажъс.
Боли ме, сякаш невидима хватка смазва ръката ми. Изпускам пистолета, той пада на пода и натискът отслабва.
Сърцето ми блъска в гърдите, избива мe студена пот. Мускулче не мога да помръдна, а гърлото ми се е свило така, че не мога да обеля и дума. Аврора се взира в пилотските контроли, наклонила е глава и пърха с клепки. Дясното й око още свети, а косата й се движи леко под повея на невидим бриз. После започва да въвежда някакви команди със свободната си ръка, а пръстите й танцуват по клавиатурите.
— Ка… — Мижа от усилието да прокарам думите през свитото си гърло и стиснатите зъби. — Какво… п-правиш?
Носът й започва да кърви. Тънко червено ручейче се стича към устните й, но тя не вдига ръка да го избърше, а продължава да пише и аз си давам сметка, че бърника в навигационната ни система. Задава нов курс. Тя е пълна новачка, не е преминала нужното обучение, няма никакъв летателен опит. Съзидателят да ни е на помощ, това момиче е спало в Гънката през последните двеста години.
„Откъде знае как работи навигацията на един Лък?“
— Итинретипмес — прошепва тя. — Ербодербод.
Звукът на двигателите се изменя заедно с промяната на курса. Кръвта капе от брадичката на Аврора и пада върху конзолата. Тя се обръща да ме погледне, а ръката й все така е протегната към мен. Дясното й око грее с мека, топла светлина. Моят стомах се е вледенил и сърцето ми се е качило в гърлото. Напъвам се, обаче нямам шанс — сякаш някаква невидима тежест ме притиска плътно към стената.
Не мога да мръдна.
Не мога да отвърна на атаката.
Не мога дори да извикам.
Аврора трепери, цялата й брадичка лъщи от кръв. Въси чело, устните й се движат бавно и внимателно, сякаш полага съзнателно усилие да произнесе думите.
— Сс-ппу-ссък — казва тя и сочи себе си. — Спус…
Чувам познатия свистящ звук на енергиен залп. Очите на Аврора се разширяват и тя залита. Натискът върху мен рязко намалява и аз падам на колене. Зила стои на вратата, насочила оръжието си към Аврора.
Дори в режим на зашеметяване един залп от енергиен бластер може да свали и ригелиански скален бик, обаче нашата Аврора още е на крака. Обръща се и Зила стреля отново. Аврора се смъква със стон на колене и вдига ръка към нашия научен офицер. Дясното й око гори като слънце. А Зила, с упорството, докарало й трийсет и две дисциплинарни наказания, стреля ли, стреля.
БАМ!
БАМ!
БАМ!
… докато Аврора не се свлича по очи на пода.
— Зила — пъшкам аз.
БАМ!
— Зила!
БАМ!
Зила примигва и поглежда към мен, все така с пръст на спусъка.
— Да?
— Тя п-падна — отронвам с охкане, а главата ме цепи непоносимо. — Стига си с-стреляла.
Зила свежда поглед към бластера си. После към повалената в безсъзнание Аврора. Дали за всеки случай, или от спортна злоба, нашият научен офицер стреля още веднъж по припадналото момиче.
БАМ!
— Интересно — отбелязва.
— Трябва да изхвърлим тая откачалка в Космоса и толкоз — съска Кат.
Събрали сме се на мостика около неподвижното тяло на Аврора О’Мали. Сложихме я в креслото пред една от резервните конзоли с магнитни белезници на китките, макар че само Съзидателят знае дали това ще я спре, когато се събуди. С Кат и Зила сме насочили пистолети към нея, в случай че реши да повтори каскадата си срещу великолепната, но иначе съвсем земна космическа дипломатка. Остава ми време да забележа, че Зила е сменила обиците си — новите са малки златни верижки, на които висят талисманчета с форма на оръжия. Пистолет, нож и шурикен.
„Сериозно ли се е отбила в гардеробната, преди да ми дойде на помощ?“
Кал стои мълчаливо на прага, стиснал замислено хубавките си силдратски устни. Предложението на Кат да изхвърлим Аврора в Космоса обаче рязко привлича вниманието му.