— Не говори глупости — отсича той и от гласа му капе презрение. — Не може да я убием.
— Майната ти, Елфчо — тросва се нашият Ас. — Тя едва не уби Скарлет. Извади си главата от задника, ако обичаш. Мерси.
— Наистина ли си добре, Скар? — пита Тайлър.
— Да, добре съм. Още ми треперят краката, но иначе съм добре.
— И тя наистина… те е приковала само с поглед?
Кимвам и разтърквам тила си. Върнали сме се в Гънката и пътуваме по курса, който Аврора зададе в навигацията, преди Зила да я отстреля. Синините по китките ми тъмнеят в грозен сив цвят. Кожата ми е едва ли не бяла в монохромния свят на Гънката — бяла почти колкото светлината в окото на Аврора, когато тя ме блъсна в стената.
— Тайлър — повишава глас Кат. — Това е пълна лудост. Тази не може да остане на кораба. Или трябва да я изхвърлим на мига, или да я упоим с конска доза приспивателно и да я предадем на властите, преди да са ни изправили на военен съд.
Кал отваря уста, несъмнено за да я засипе с поредната обида, но един глас по корабната уредба го прекъсва:
— Чуваш ли ме, Златко?
Тайлър чуква по унистъклото си.
— Чуваме те, Фин, докладвай.
— В трюма съм и държа да споделя, че това е кажи-речи най-страшното нещо, което съм виждал, откакто като дванайсетгодишен влязох в спалнята на третите си баба и дядо и ги заварих на калъп.
— Обясни.
— Ами, имах час при лекар, обаче го отмениха, затова се прибрах вкъщи по-рано и заварих баба и дядо с купа сагарин и трийсетсантиметров…
— Съзидателят да те тръшне, Финиан, обясни за трюма! — прекъсва го Тайлър.
— О! Да. Така, не знам как точно го е направила, обаче нашата гостенка е обелила вътрешните врати като онези неща, дето ги отглеждате на Тера. Не помня как се казваха… Кръгли и оранжеви на цвят.
— Портокали?
— Май да, все едно. Въпросът е, че вратите са направени от пресован карбид и титан, а тя ги е огънала, все едно са от картон.
— Изхвърли я през шлюза, Тайлър — настоява Кат.
Кал се оттласква от стената и надвисва над Кат.
— И с пръст няма да я пипнеш.
Дъвча долната си устна и мисля за противоречието между спокойния глас на Кал и напрегнатия му поглед. При силдратите езикът на тялото рядко казва нещо по-различно от: „Ние сме мнооого по-добри от вас и го знаем“, но сега Кал ми се струва готов да разкъса Кат на парчета, ако тя дръзне да погледне накриво момичето, с което самият той се държеше отвратително допреди дванайсет часа.
Кат е с трийсет сантиметра по-ниска от него, а в момента сигурно и с повече, защото гребенът й се е смачкал от дрямката. Но нашият Ас остава вярна на себе си и не отстъпва, тъкмо напротив.
— Ти не чу ли какво е направила в трюма, Елфче! А ако си бягал от часовете по механика, нека те просветля, че корпусът ни е изграден от същия материал като онази врата. И ми е пипала навигацията! Откъде знае как се работи с такъв компютър, ако двеста години е спала в Гънката? Това момиче не е каквото изглежда!
— Съгласен съм — отвръща простичко Кал. — Точно затова с пръст няма да я докосваш.
Откъм Аврора долита стон и три енергийни пистолета подскачат в нейната посока. Кал пристъпва към Тайлър и го поглежда в очите.
— Сър. Ако Аврора е искала да убие сестра ви, тя щеше да е мъртва. Сам видяхте какво е направила с онези агенти от ГРА.
— О, видях, и още как. — Тайлър се взира в разбуждащото се момиче, а аз буквално виждам как се въртят зъбчатите колелца в главата му. — Какъв курс е задала на навигацията, Кат?
Асът примигва и смъква пистолета. Отива при конзолата си, бръсва с проклятие кръвта на Аврора от клавиатурата и въвежда поредица от команди.
— Семпитернити — съобщава накрая.
— Какво е това? — питам аз.
— Не си чувала за Корабния свят? — примигва насреща ми Кат.
— Астрографията не ми е сила. Помня, че проспах повечето лекции.
— Аз пък помня, че ги проспа със…
— Семпитернити — обажда се чуруликащ гласец и старото унистъкло на Тайлър грейва в джоба на Аврора. — Познат още като „Корабен свят“. Семпитернити е търговски център дълбоко в неутрална зона и извън юрисдикцията на което и да било правителство, управлява се от… междузвездни предприемачи.
— Има предвид космически пирати — вметва Кат.
— Опитвах се да бъда вежлив — уточнява устройството.
— Тих режим — сопва се Тайлър.
— Оф.
Унистъклото млъква, а Кат вади триизмерна графика на Семпитернити над централната конзола. Представлява купчина от стотици хиляди кораби — големи и малки, с всякаква изработка и произход, заварени и занитени заедно или просто смазани между съседите си — с формата на гигантска неправилна сфера. Красиво. Грозно до припадък. И невъзможно по всички възможни начини.