— Трябва ли да ви припомням какво ни каза командир Де Стой? — пита Кал. — Цитирам: „Товарът, който носите, е много по-ценен, отколкото предполагате“. — Силдратът поглежда Тай в очите. — А адмирал Адамс се обърна лично към вас, сър. Заръча ви да „вярвате“. Какво друго би могъл да има предвид, ако не това?
Тайлър дъвче замислено устна.
И мълчи, за разлика от Аврора.
— Искам д-да си ида у дома — отронва тя през свито гърло. Очите й са пълни със сълзи и макар момичето очевидно да полага усилия, самообладанието му сдава багажа. Вдига поглед към Тайлър. — Изобщо не трябваше да съм тук.
Въпреки че Аврора едва не ме уби, ми става мъчно за нея, като я гледам как се разпада. Слагам ръка на рамото й, а тя свежда глава и сълзите й падат в скута.
— Всичко ще се нареди, Аврора.
— Искам да се събудя — шепти трескаво тя. — Искам да се събудя на Октавия III, където трябваше да бъда.
Зила накланя глава.
— „Хадфийлд“ е пътувал за Лей Гун III и…
— Не е вярно! — прекъсва я Аврора и насълзените й очи мятат мълнии. — Пътувахме за Октавия! Години наред изучавах всеки сантиметър от планетата! Не знам защо се опитват да заличат всяка следа от нея, всяка следа от мен, но точно това се случва!
Кат върти очи и потропва с пръсти по конзолата си. Кал скръства ръце и обичайното му силдратско презрение изплува на повърхността при тази типично теранска демонстрация на емоции. На Аврора очевидно не й пука.
— Искам да си ида у домааа! — повтаря тя и сълзите потичат свободно, помели последните й усилия да запази самообладание. — Искам си семейството. Не знам какво се случва и не съм го искала! Не искам да съм тук, искам у дома!!!
Тайлър я гледа как се разпада окончателно и аз знам, че сърцето му е заседнало в гърлото. Виждам въпросите в очите му. Истината е, че никой от нас няма представа как и защо сме се озовали тук. Да, Де Стой и Адамс може да са изпратили момичето при нас с някаква цел, но Тайлър е научен да следва правилата и сега дилемата го разяжда отвътре. Отличникът на Академията се е превърнал в издирван престъпник, метежник, стрелял по собствените си сънародници. Той, както и отрядът, за който отговаря.
С други думи, затънали сме до шията.
— Три гласа да продължим по сегашния курс. И три гласа срещу. Всичко зависи от командира. — Тайлър поглежда тъжно Аврора и въздъхва. — Кат, задай курс към aкадемия „Аврора“. Прибираме се.
— Разбрано — усмихва се Кат.
Кал клати глава с въздишка, но с това възраженията му се изчерпват. Тайлър прокарва пръсти през косата си, а Кат въвежда новите данни в компютъра.
— Добре, готово — докладва тя. — Би трябвало да стигнем до станцията след…
Внезапно корабът се разлюлява. Посягам да се хвана за нещо, но поредният трус ме отхвърля към стената и оттам на пода. Пъшкам от болка, махам косата от очите си и се оглеждам трескаво — другарите ми са се разпилели по мостика, стенат и примигват. Само Кал се е задържал на крака. Гласът на Финиан долита по уредбата:
— Какво беше това, да му се не знае?
— Удари ли ни нещо? — пита настоятелно Тайлър.
— Нищо на скенерите, сър — докладва Зила.
— Слушам те, Кат — казва командирът.
— Ами… — Кат се взира в екрана на конзолата си. — Спрели сме?
— Двигателите са угаснали?
— Не, просто сме спрели на място. Двигателите работят, обаче… — Кат клати глава. — Сякаш нещо ни държи.
— Не нещо — охкам аз. — Някой.
Всички поглеждаме към Аврора. Нашето момиче от миналото е отметнало глава назад, а дясното му око грее с призрачна бяла светлина. Цялото му тяло трепери от усилието, жилите по шията и ръцете му са изопнати като въжета. После от носа му потича тънка струйка кръв.
— Съзидателят да ни е на помощ — прошепва Тайлър.
— Сп-спус-съъък — казва Аврора.
Кат е паднала на колене и е насочила пистолета си към главата на Ари, но с едно плавно движение Кал застава между нея и мишената й.
— Махни се бе!
— Няма да я нараниш!
Аврора обръща очи към Тайлър, цялото й тяло се тресе. Корабът също се тресе — силно и страшно, сякаш всеки миг ще се разпадне на парчета.
— Въ-въ… — заеква тя.
— Какво? — прошепва Тайлър и се навежда по-близо до нея.
— В-в-вярвай…
Нов трус ме запраща обратно на пода. Корпусът стене, крепежните елементи пищят и се разхлабват. Тайлър поглежда към мен. Към отряда си. Към кораба, който очевидно се разпада. Виждам трескавите мисли, които се блъскат в главата му. Виждам как претегля заплахата за отряда си. Казаното от Де Стой и Адамс, когато се появиха, за да ни изпратят на първата ни мисия. Ръката му се вдига към издутината под куртката му — сенаторският пръстен на татко, който Тай носи на титаниева верижка около врата си. Тайлър винаги играе по правилата. Още от онзи ден на станция „Нови Гетисбърг“, когато чакахме на опашка, за да се запишем в Академията.