Не ми вярва.
Не я виня.
Тайлър изглежда относително спокоен, предвид ситуацията. Рошави руси кичури висят над сините му очи, вперени в екраните. Вече е задал курса си, направил е своя избор — за добро или зло. Тепърва обаче трябва да спечеля доверието му — неговото и на Скарлет — а дори не знам в какво искам да повярват.
От другата страна на Тайлър седи Фин — бялата му коса стърчи над бялото лице, а очите му са напълно неразгадаеми зад черните лещи. Лещите покриват и склерите, не само ирисите, и понякога е трудно да прецениш накъде гледа. Този факт, плюс сарказма, зад който се крие така успешно, го превръща в истинска загадка. В момента е навел глава и ръчка нещо под лакътя на костюма си с магнитна отвертка. Зила сяда пред конзолата до него, но не сваля очи от мен, сякаш съм загадка, която непременно ще разреши, стига да положи достатъчно усилия.
Кал също ме стрелка често с поглед, но и в неговите очи не мога да разчета нищо съществено. Много е висок, сигурно два метра, целият дълга сребриста коса и изящна мускулатура. Не мога да се отърся от представата, че е част от задругата на Гандалф. Държи се високомерно, гледа ме отвисоко. Само ще ни се пречка, имаме си по-важни грижи — така беше казал. Явно и извънземните могат да са гадняри.
Всички те се отнасят към мен с подозрение, някои повече, други по-малко. Повечето се страхуват. Самата аз се боя от себе си, но се опитвам да бъда смела. Не знам какво се случва, но и аз като тях искам да разбера. Да разбера накъде съм тръгнала и защо. Защо мога да правя невъзможните неща, които правя. Само дето не знам нито към какво тичам, нито от какво бягам.
Но пък отговорите може би се крият на тази станция. Както изтъкна Скарлет, може би има причина да сме тук.
Скачваме се с лек трус и кратък хор от електронни писукания. Кат въвежда поредица от команди, които да изключат централния двигател. Целува върховете на пръстите си и ги притиска първо към монитора пред себе си, а после и към плюшеното драконче отстрани. Двигателите утихват постепенно, компютрите замлъкват. Всички се споглеждат въпросително, чудят се какво следва сега.
— Трябват ни три неща — обажда се накрая Тайлър сред неловкото мълчание.
Фин вдига поглед от отвертката си — с някаква поправка на костюма си ли се занимава, или модифицира нещо? — и отговаря, без да се замисли:
— Аз гласувам за чисти гащи, професионална масажистка и чаша ларасийски семптар.
Тайлър продължава мисълта си:
— Стаи, информация и други дрехи. Фин позна едно от три. Това място се управлява от междузвездни пирати и няма да стигнем далече с легионерските си униформи.
— Не, трябват ни четири неща — поправя го Кат.
— Трябва да разберем защо Аврора ни доведе тук — включва се Зила.
И, разбира се, всички отново поглеждат към мен. Мускулите ме болят — сигурно заради пристъпа, който съм получила — ехото от кошмара с баща ми още кънти в бедната ми глава, уморена съм до смърт и не знам какво да отговоря на Зила. Не знам отговора.
Скарлет ми се притичва на помощ:
— Аз ще ида да купя нови дрехи. Предполагам, че лесно ще намеря пазар. А и имам по-добър вкус от всички вас, взети заедно.
Тайлър сякаш се засяга от думите й.
— Хей, аз…
Скарлет му хвърля отровен поглед и той млъква благоразумно.
— Имам братовчед на станцията — съобщава Фин. — Ще намеря място, където да се покрием.
Зила примигва насреща му.
— Това попада в сферата на невероятните съвпадения.
— Едва ли — казва той и клати ръка. — Ако трябва да сме точни, той е втори братовчед на третата ми майка откъм мартиархалната страна, но е по-лесно да си викаме братовчеди.
— Втори на третата?… — Тай накланя глава. Не само той, а поне половината от останалите буквално броят на пръстите на ръцете и краката си в опит да навържат нещата.
— Семейните срещи на бетрасканите са доста сложни — подхилва се Фин.
— Иди да намериш братовчед си — нарежда Тай. — Кат ще дойде с теб.
Кат примигва.
— Аз трябва да…
— Няма да го пратя сам. Това важи за всички ни. Скарлет, ти ще вземеш Зила. Аз тръгвам с Кал и Ари, за да поогледаме. Може Ари да забележи нещо познато, което да ни подскаже защо изобщо сме тук. Не можем да използваме сметките си, защото това ще ни издаде, така че дайте да видим какво имаме в брой.
Излизаме от кораба и поемаме по дълъг коридор с тежки врати. Никой не ни иска документи, нито задава въпроси. Коридорът е изграден от прозрачен материал, а вратите водят към свързващи тръби, всяка от които стига до кораб, все едно сме попаднали в някаква гигантска чепка грозде. Отвъд корабите различавам звезди, приглушени от осветлението на станцията.