Но накрая все пак отваря уста.
— Силдратите са разделени на така наречените кабали. Тъкачи. Майстори. Наблюдатели. Онези на станция „Сейгън“ бяха Първопроходци. Те са мистици, които изучават Гънката. — Посочва татуировката на челото си. — Всички носим глиф, емблемата на нашата кабала.
Гневът ми постепенно се разсейва. Кал все още ми говори като на малоумно дете, но поне говори. А това е точка в негова полза.
— Твоят глиф не е като тези на силдратите от „Сейгън“ — изтъквам аз.
— Да. — И тази дума се стоварва като щанга. — Аз съм Воинско семе. Ние сме воини.
Претеглям го с поглед и се замислям. Мда. Определението му пасва като ръкавица. Човек на насилието от главата до петите. Всичко в него — походката, говорът — е изтъкано от потисната агресия. В това момче клокочи гняв, направо къкри под студената повърхност. Той го държи под контрол, но аз зърнах нещичко от истинската му същност, когато се озъби на Адра на „Сейгън“, долавям го и сега, когато отново обръща поглед към силдратите на бара.
— А тези от коя кабала са? — питам аз и кимвам към групичката в черно.
— От никоя — отговаря той. — Те са Непрекършени.
— Е, нали току-що каза, че…
— Силдратите и тераните водиха война в продължение на много години — прекъсва ме той, с което занулява положителния си резултат и наново ме ядосва. — Войната беше жестока. Аз съм един от малцината силдрати, които се включиха в Аврорския легион след края на конфликта. Повечето ми сънародници ме гледат с лошо око. Това е причината никой да не ме поиска в отряда си при Подбора и да се озова в отряда на Тайлър Джоунс. Но дори след края на бойните действия част от Воинската кабала отказа да признае мирния договор с тераните. Отцепниците се нарекоха Непрекършените и поведоха война срещу онези силдрати, които подкрепиха мира с Тера.
— Звучат ми като… приятни хорица — пробвам аз.
— Надявам се, че това е сарказъм от твоя страна.
— Знам ли.
Тайлър се намества до мен тъкмо навреме, за да чуе последните думи на Кал. Носи три чаши, които са толкова студени, че по стените им има скреж. През средата им минава изолираща лента, за да не ти залепне ръката. Друга такава лента минава по горния ръб с цел да предпази езика ти от същата участ.
— Е, за какво си говорите? — пита той и раздава чашите.
— За темерути — отвръща Кал.
— И на чия страна са тераните? — обръщам се аз към Тайлър в пристъп на разбираемо любопитство. — В силдратската война.
Тай мести поглед между двама ни и явно се чуди каква част от истината да ми сподели.
— На ничия — казва накрая. — Звездния палач не ни остави друг избор.
Млъква, а Кал затваря очи при произнасянето на това странно име.
— Какво е Звездния палач?
— Не какво — прошепва Кал. — Кой.
От джоба на дрехата ми се чува бибипкане.
— Керсан, познат като Звездния палач, е силдратски архонт ренегат и предводител на Непрекършените. Неговата фракция се отцепва от силдратското правителство през 2370 година, когато мирните преговори със Земята приемат положителен обрат. Непрекършените атакуват теранските корабостроителници при Сигма Орионис в нарушение на временното примирие. — Още един бибипкащ звук. — Друго интересува ли те?
— Млъкни, Магелан — прошепвам аз.
Докосвам екрана, за да го превключа на тих режим. Едно е да имам говореща енциклопедия в джоба си и съвсем друго да водя истински разговор с хора, които са били свидетели на случилото се. А си личи, че както Тайлър, така и Кал не са приключили. И че тази история е важна за тях.
Поглеждам подканващо Тайлър.
Той вдига ръка, за да докосне верижката с пръстена около врата си — сещам се, че направи същото в лазарета на кораба. Гледа невиждащо в масата и подема бавно:
— Баща ми… татко беше сенатор. Но и бивш пилот от теранските въоръжени сили. Когато Непрекършените щурмуваха Сигма Орионис, Тера мобилизира пилотите от запаса…
Очите му са тъжни и си давам сметка, че…
Баща му явно е загинал там.
— Помни Орион — проронва Кал.
Тайлър вдига рязко глава, но по-високото момче гледа силдратите на бара. След миг Кал казва с едва доловим глас:
— Атаката при Орион удължи войната с още осем години. Накрая народите ни все пак сключиха мир, но Непрекършените се разбунтуваха. А преди една година… — Стисва устни и клати глава. — Атакуваха Еваа. Звездата, около която обикаляше нашата родна планета Силдра.
— Никой не знае как са го сторили — подхваща тихо Тайлър. — Но предизвикаха колапса на силдратското слънце. Превърнаха звездата в черна дупка, която унищожи цялата система.