За пръв път виждам Дариел, но носът му е Де Сийл отвсякъде. Косата му е дълга до раменете и боядисана в катраненочерно в тон с контактните му лещи и резултатът е зловещ дори в моите очи — Дариел прилича на терански труп. Бялата кожа, която си е супер в комплект с бяла коса, сега има странен и нездрав вид.
При това прилича не просто на труп, а на труп, който държи да изглежда корав и загадъчен — лошото момче, напъхано в черни панталони и черна риза, разкопчана почти до пъпа.
Няма да ви лъжа — малко ме е срам, че Кат става свидетелка на това.
— Братът на третата ми майка е Ферилиен де Винер де Сийл — казвам търпеливо аз.
— Да, но ти си Де Каран де Сийл — изтъква той за трети път.
Поправка — корав и загадъчен труп, който отгоре на всичко е и изключително тъп.
Оф.
— Третата ми майка стана Де Каран — въздишам аз. — Но първоначално е била Де Винер, а Де Винер са твоите…
— Ох, само това ни липсваше, мамка му — обажда се Кат зад мен.
Обръщам се да я погледна, но възклицанието й явно не е породено от нашата фамилна дискусия, която би влудила всеки страничен наблюдател. Не, Кат се е втренчила в големия холоекран, закачен на стената в мръсния коридор, където се намира квартирата на Дариел. Поглеждам на свой ред към екрана и… виждам лицето на нашата неканена гостенка, а под него тече надпис с големи букви. Издирват я. Сещам се за Златко и как денят му рязко се е влошил.
Реакцията ни на съобщението определено не е в полза на моите преговорни напъни.
Дариел опира ръце в касата на вратата и проточва врат през прага, за да погледне екрана.
— Ваша приятелка?
Адски ми е трудно да изрека следващите думи, обаче си надявам небрежна физиономия и заявявам:
— Ако ни пуснеш да влезем, ще ти дължа Услуга.
Неговата усмивка се разширява и той притиска длан в моята, за да подпечата сделката, а аз се опитвам да скрия паниката си. Защото току-що се обявих за негов длъжник, без да уточня подробностите по дълга, и така му дадох да разбере колко яко съм го загазил. Без повече да продума, той отстъпва назад и ни прави знак да влезем.
— Добре дошъл, братовчеде, добре дошъл.
Кат е извадила унистъклото си, влиза и пътьом хвърля бърз поглед на петльовия си гребен в едно огледало.
— Тай, пращам ти адреса — обявява тя и гласът й отеква в слушалката ми.
— Разбрано — долита отговорът на Златко.
— Всичко наред ли е? — пита Кат. — Звучиш задъхан.
— Бягаме.
— От какво?
— Кръчмарско сбиване.
— Сбили сте се без мен?! По дяволите.
Извивам вежда към Кат и казвам по джаджата:
— Трябва ли ви подкрепление, Златко?
— Не, благодаря — отвръща нашият благороден командир. — Останете на място.
Вдигам рамене и на свой ред пристъпвам в апартамента. Влизам и се потрисам до дъното на душата си. Все едно съм минал през гънков портал и съм се озовал право в стая на родната ми планета. Цялата е облицована с бял камък, а в ниши под тавана са засадени яркозелени светещи лози, които пълзят навсякъде и огряват помещението. По стените се стича вода, а таванът е покрит със сталактити.
Като че ли съм се пренесъл на място, където не съм бил от шестгодишен, напълно неподготвен за вълната от… дори не съм сигурен как да нарека чувствата, които ме заливат.
— Повечето ги отгледах собственоръчно от зрънца сол — обажда се Дариел и само дето не подскачам. Обръщам се и виждам, че сочи сталактитите по тавана. — Другите поръчах да ми ги изработят от скала. У дома има един пич, който се занимава с това.
— Много е, ъъъ… автентично — успявам да кажа аз.
Кат зяпа претъпканата дневна, сякаш я е страх, че повърхностите може да са радиоактивни, и нищо чудно — от пода до тавана се извисяват кули от сандъци, навсякъде има компютърни конзоли, по всяко свободно местенце са закачени бележки, снимки и екрани и е адски разхвърляно. По всичко личи, че братовчед ми ръководи цяла бизнес империя от жилището си. Да се чудиш как мозъчето му смогва.
Минават почти четирийсет минути, преди останалите от отряда да се появят, и докато чакаме, с Дариел си приказваме за семейни работи. Когато двама бетраскани се съберат, това е основната тема за разговор — как я карат безчетните ни роднини. Кат крачи като лъвица в клетка, като в конкретния случай клетката е пълна с кутии, сандъци и всякакви боклуци.