А когато Звездния палач и неговите Непрекършени се възползваха от затишието, за да нападнат Орионските корабостроителници, Джерико Джоунс — офицер от запаса, се включи без колебание в битката. Уволнил се от активна служба преди тринайсет години. С две деца на Тера, които са чакали татко им да се върне.
И не са го дочакали.
Чудя се дали Тайлър Джоунс обвинява мен за случилото се. Всъщност въпросът не е дали, а до каква степен. Както и дали, щом погледне глифа на челото ми, вижда онова, което виждат всички.
Воинско семе.
Предател.
Убиец.
И’на Сай’нюит.
— Добре съм, сър — отговарям. — Благодаря, че попитахте.
Тайлър облизва устна — там, където бе сцепена при вчерашното сбиване.
— Виж, не знам как точно да повдигна въпроса — казва след малко. — А може и да не е моя работа. Но пък ти си Таранът на отряда и аз нося отговорност за теб.
— Вие сте Алфата, сър. Питайте спокойно.
— Ари — изрича той. — Аврора.
Името й е като музика. Стомахът ми се свива, а кожата ми настръхва съвсем доловимо под енергийната броня. Представям си очите й — бездънно черните зеници, едната обградена от седемнайсет оттенъка на кафявото, а другата потънала в бяло като звездна светлина. Мисля си за устните й и…
— Какво става между вас двамата? — пита Тайлър.
Залива ме вълна от силно негодувание. Враждебност. Агресия. Стремеж да защитя територията си. Знам, че първичните инстинкти нямат място тук и се опитвам да потисна този — така, както се боря и с другия от мига, когато я видях за пръв път на онзи товарен док и тя изрече думите, които никога няма да забравя.
„Теб съм те виждала и преди…“
Примигвам и се фокусирам, както ме е учила мама.
— Нищо не става между Аврора и мен.
— Ти я нарече бе’шмай — изтъква Тайлър. — В бара преди сбиването.
Яростта се събужда и отново надига глава. Войната в кръвта ми, оплетена на кълбо с неустоимия копнеж на Притеглянето. Врагът отвътре шепне в ухото ми. Забива нокти в гръбнака ми. Стъпквам го. Отблъсквам го. Прочиствам мислите си.
Този разговор няма да свърши добре.
Кашлям, за да прочистя гърлото си, и отвръщам спокойно:
— Сър, с цялото ми уважение, но бяхте прав. Това не е ваша работа.
— Не знам силдратски колкото Скар, но дори аз съм наясно какво означава бе’шмай.
Горчива усмивка разтегля устите ми.
— Не, сър. Не знаете.
— Досега не бях чувал Притеглянето да се е случвало между силдрат и теранка. За това ли става въпрос? Каза ли на Аврора?
— Не — отвръщам аз, ужасен до дъното на душата си. — Не, разбира се.
— Виж, държа да знаеш, че те уважавам. Теб, традициите на народа ти и така нататък. Но ако има вероятност да изглупееш в критичен момент заради някакъв силдратски размножителен инстинкт, трябва да зн…
— Притеглянето не е обикновен размножителен инстинкт — прекъсвам го аз и в гласа ми се промъква стомана. — Да го обясниш на теранец, би било като да опишеш дъгата на сляп човек. Не разбирате… не бихте могли да разберете. — Преглъщам стоманата. Гневът оставя горчив вкус в устата ми. — Сър.
— Притеглянето по правило е двустранно, нали така? — пита той, наклонил глава. — Какво ще стане, ако…
— Няма нужда да се тревожите за това. — Чувствам се неловко да обсъждам тази тема с теранец. — Държа нещата под контрол.
— Да ти кажа честно, вчера доста бързо изгуби контрол срещу онези Непрекършени.
— Нищо не съм изгубил. Отлично знаех какво правя. Насилието беше необходимо.
— Защото заплашиха Ари?
— Защото вие изрекохте името ми на глас.
Той примигва объркано.
— Това пък какво общо има? Името ти.
Скръствам ръце и мълча — знак, че искам разговорът да приключи. Ала Тайлър Джоунс продължава да предъвква темата, както кедай дъвче труп.
— Виж, Кал, давам си сметка, че е трудно. Както и че не бих могъл да го разбера напълно. Но ти също трябва да разбереш, че се движим по ръба. Точно сега нямаме право на подобни усложнения. Важно е наистина да държиш нещата под контрол.
— Бих могъл да кажа същото за вас. Сър.
Тайлър примигва за пореден път.