— Това пък какво трябва да означава?
— Не съм сляп и виждам как ви гледа легионер Бранок.
Той моментално настръхва и изправя снага. Е, пак ми стига само до брадичката де.
— Това не е твоя работа, легионер.
— Съгласен съм, сър. Изобщо не е моя работа.
Стоим и мълчим, а въздухът помежду ни едва не припуква от натрупалото се напрежение. Онова, за което съм отгледан, отлично знае колко лесно бих могъл да размажа теранчето. Само да се пресегна и… Но мъжът, който се опитвам да бъда, държи ръцете си скръстени пред гърдите. Лицето му е безизразно. Пулсът — спокоен. Турбоасансьорът спира със съскане и вратите се отварят с тих звън. Времето не помръдва, ние — също, докато вратите не започват да се затварят.
Протягам мълниеносно ръка, за да ги спра.
— След вас, сър.
Тайлър се блещи за последно насреща ми, след което слиза от асансьора и пътьом въвежда нещо в унистъклото си.
— Финиан, тук Тайлър, чуваш ли ме?
— Силно и ясно, Златко.
— Намираме се на седемдесет и първо ниво. Насочвай ни към системния център на охраната.
— Ей сегичка. Според Дариел новата смяна застъпва след пет минути, така че побързайте, ако искате да се слеете с навалицата.
Ускоряваме крачка по коридорите, следвайки указанията на Финиан, и стигаме до голямо открито пространство. Десетки охранители в енергийна броня като нашата се стичат към шлюза на стар кораб — вероятно нелтаарийски круизен лайнер — показват баджовете си на дежурните и те им махват да минат. Късно е — почти полунощ по корабно време — и дежурните изглеждат едновременно уморени и отегчени.
Добра комбинация.
Един широкоплещест теранец пред нас прокарва картата си под скенера и устройството реагира с мигаща червена светлина и гневно жужене. Дежурният въздъхва дълбоко и казва на теранеца да пробва пак. Резултатът е същият.
— Бахти боклука — изръмжава дежурният и рита скенера.
— Малко бързаме, шефе — вмята преспокойно Тайлър и размахва баджа си с палец върху снимката. — Имаме среща с едни дами, а те не обичат да чакат.
— Да, да, минавайте — мърмори онзи и стоварва юмрук върху скенера.
Едрият теранец се оплаква на висок глас зад нас, а ние влизаме в охранителния център. Тръгваме по един дълъг коридор, Тайлър докосва миниатюрното устройство в ухото си и прошепва:
— Браво, Финиан.
— Нищо работа. Щом унистъклото ти е на метър от безжична система, това ми стига. Понеже съм магьосник. Оглеждайте се за централния сървър.
Минаваме през шлюза, друг скенер полазва с червени лазери баджовете и бронята ни и електронен глас ни приканва да продължим нататък. Коридорите са пълни със служители на охраната — някои си тръгват, други застъпват на смяна. Виждам указателна табела към сървърната система и я показвам на Тайлър. Крача небрежно, усмивката ми е любезна. Не обръщам внимание на напрежението в мускулите, на усещането, че съм обграден от врагове, на насилието, което къкри вътре в мен. Вървя тихо и чувам гласа на татко в главата си.
Стигаме до двойна врата с надпис ЦЕНТРАЛЕН СЪРВЪР и заключваща клавиатура. Някакъв тип с чиновническа униформа идва с бърза стъпка към нас и ние се правим, че си говорим. Онзи ни подминава, коридорът е чист и Тайлър приближава унистъклото си до ключалката.
Чакаме. С надеждата, че не изглеждаме подозрително. Надежда, която едва ли ще се оправдае, като се има предвид, че влизаме с взлом насред комплекс, пълен с въоръжени хора.
— Няма нужда да бързаш, Финиан — прошепва Тайлър по връзката.
— Виж, ако познаваш друг, който да хакне безжично осемнайсетцифрен код, обърни се към него, няма да се засегна — долита отговорът.
— Нали уж беше магьосник.
Ключалката бибипва и вратата се отваря с тихо щракване.
— Оле, глей к’во стана сега — възкликва самодоволната ни Гайка.
Вмъкваме се в помещението и затваряме вратите. Хладно е, сървърите така жужат, че чак въздухът вибрира, навсякъде има мигащи червени лампички, големи машини и плетеници от кабели се редят покрай стените, а на тавана примигват флуоресцентни лампи. Гласът на Финиан припуква в ушите ни:
— Леле, Финиан, фантастично. Ти наистина си магьосник. Ще взема да кръстя първородното си дете на теб, щото…
— Престани — прекъсва го Тайлър. — Къде да сложим малката пиявица?
— Някой третичен порт ще свърши работа. А сега слушай внимателно. Обяснявам с прости думи.
Аз оставам на пост при вратата и надничам през тесния процеп между двете крила, а Тайлър следва указанията на Финиан. Охранители минават по коридора, неколцина закъснели бързат да се явят на служба. Един дрон от обслужващия персонал се търкулва почти безшумно, понесъл табла с кафе, целедин и други стимулиращи добавки. Минават пет минути, всяка дълга като столетие — накрая се обръщам и прошепвам на моя командир: