— Тази техника в часовете по тактика ли ви я показаха? — питам аз.
Моят Алфа клати глава с широка усмивка.
— Най-добрите тактици умеят да импровизират. Иначе казано, използваш каквото ти е под ръка.
— Или под уста?
Тайлър се разсмива.
— Май така излиза. Пак добре, че тази сутрин си измих зъбите.
Умълчаваме се и гледаме менящите се цифри върху дисплея.
— Не знаех, че силдратите се изчервяват с ушите си — отбелязва замислено Тайлър.
— Не съм се изчервил.
— Честно да ти кажа, точно така изглежда.
— Не съм се изчервил!
— Добреее — проточва Тайлър и кимва. — Просто имах предвид, че понякога влияя така на хората.
— Молбата ви да не ви удрям още ли важи, сър?
Алфата само се хили до уши. Макар още да съм потресен, изпитвам и известно уважение към него. Вярно — неохотно, но все пак уважение. Тайлър Джоунс мисли бързо и точка. Не се паникьосва, не се колебае. Дори когато всичко е заложено на карта, той не губи самообладание и прави необходимото. Родèн водач.
Асансьорът спира, вратите се отварят и аз излизам в коридора. Чувам го как се киска зад мен.
— Какво е толкова смешно?
— Само си мислех… — хили се той. — Помниш ли как Скарлет ни заяви да се цункаме и да се свършва?
18
Кат
— И така, имам добра новина — обявява Финиан. — Имам и отлична новина. А също така и абсолютно ужасна новина.
Тай се отпуска на дивана до мен, Скарлет сяда от другата му страна. Тайлър и Кал току-що се върнаха от охранителния център — оставили са енергийните брони в любовния хотел при нашите спящи кавалери от снощи. Знаменитият ни предводител се навежда, за да изтърка петънце от ботуша си, и рошавата руса коса провисва над челото му. Гледам изпод ресници как мускулите изопват ръкавите му. Правя се, че не забелязвам. Правя се, че не ми пука.
— Започни с добрата новина — казва Тайлър.
Финиан се завърта със стола си, за да ни погледне. Унистъклото му е включено в един порт под лакътя на екзокостюма му, а от леща на китката се излъчва холографски образ. Светлината в мрачната бърлога на Дариел е силна, образът — ясен. Чудя се колко ли мощни процесори са вградени в костюма му. И що за мозък е в състояние да сглоби такова чудо. Финиан е нахален и ужасно ме дразни, но поне не е слабоумен.
— Добрата новина е, че пиявицата работи идеално — продължава той. — Вече съм в мрежата им, но се движа бавно, за да не привлека вниманието им. Така или иначе, получих достъп до луксозния лайнер на прословутия Каселдон Бианки и всички камери в него.
Млъква и плъзва поглед по нас.
— Не се надпреварвайте да ми ръкопляскате.
— А каква е отличната новина? — пита Скарлет
Финиан чуква нещо по една миниклавиатура на другата си ръка. Малкият холографски екран на костюма му прехвърля изображението — по-голямо и по-ярко — върху бялата каменна стена. Той маха нетърпеливо с ръка и затваря половин дузина екрани, докато не намира онзи, който търси.
— Отличната новина е, че май намерих нашия Спусък.
Аврора седи в ъгъла, но сега скача на крака. Разноцветните й очи се кокорят, вперени в холографското изображение. Там, насред лъч синя светлина, плава статуетката, която тя е надраскала по всяка гладка повърхност на спалното ни помещение — фигура с трипръсти ръце, направена от странен метал. Малка е, не по-голяма от дланта ми. Диамантът в гърдите и перлата в дясното око са истински скъпоценни камъни. Статуетката се носи в прозрачна витрина, вероятно от стъкло, и бавно се върти.
— Това ли е? — пита Тайлър.
Аврора не откъсва поглед от статуетката и отговаря толкова тихо, че трудно я чувам.
— Да.
Накрая все пак успява да погледне към Тайлър.
— Не знам защо съм толкова сигурна. Но знам, че е тя. Че заради нея сме тук…
— Добре — кимва Тайлър, загледан в холограмата. — Съобщи ни лошата новина, Финиан.
— Не съм казвал, че имам лоша новина — отговаря нашата Гайка и въвежда нещо в клавиатурата си. — Казах, че имам абсолютно ужасна новина.
— Съзидателят да те тръшне — въздъхвам аз. — Просто изплюй камъчето, става ли?
Финиан ми праща въздушна целувка, раздвижва пръсти и статуетката на стената се смалява за сметка на панорамния изглед наоколо. Виждам голяма кръгла стая с красиви мебели. Огромни стъклени прозорци гледат към нещо като джунгла. Десетки стъклени витринки и шкафове се редят покрай стените, огрени от меката светлина на прожектори и пълни със странни предмети. Някои са изящни и гладки, други — криви и трептящи, но всичките са красиви.