Выбрать главу

Обаче изчакайте. Минутка, дами, господа и всички останали, дето сте двете едновременно или някъде по средата. Имаме нов претендент за приза Факт на столетието. Моля всички останали факти да направят крачка встрани.

Факт: Макар матираното стъкло да скрива всички интересни детайли, едно нещо не подлежи на съмнение. Моето тайнствено мъжле е без гащи.

Денят ми току-що се оправи.

Той въси чело и белязаната му вежда твори вълшебства.

— Това няма край — казва красавецът.

· · ·

— Това няма край.

Мъжът на опашката пред мен отново се е размрънкал. Редим се за криото, стотици сме, а мястото вони на белина в промишлени количества. В корема ми пърхат пеперуди, обаче не е от нерви, а от вълнение. Ето за какво съм се готвила с години. Борила съм се със зъби и нокти за това място. Заслужила съм този миг.

Вчера се сбогувах с мама и малката си сестричка Кали и дотук това бе най-трудната част от заминаването. Не съм говорила с баща си след инцидента „Патрис“ и нямам представа какво ще си кажем, щом се видим отново. Нищо против самата Патрис — жената ми изпрати куп наръчници, които да прочета, един вид инструктаж, съвсем дружески и професионално. Баща ми обаче… от всички жени той бе избрал да вкара в леглото си не друга, а точно тази, дето ще ми е пряка ръководителка.

„Благодарско, тате.“

Опашката пълзи бавно. Скоро ще дойде редът ми за душовете, където ще се изтъркам до прежулване, после ще облека сивия гащеризон и ще легна в камерата. Ще ни приспят, преди да ни вкарат тръбичките за дишане и хранене.

Момичето зад мен е горе-долу на моята възраст и е толкова притеснено, че ще се пръсне. Очите му шарят постоянно, сякаш погледът му рикошира от всяка повърхност.

— Здрасти — обаждам аз и включвам една усмивка.

— Здрасти — отвръща треперливо тя.

— Ти какво ще учиш? — стрелям напосоки, колкото да й отвлека мислите. Момичето е на подходящата възраст за специализант.

— Метеорология — отговаря тя с измъчена усмивка. — Времето ми е страст. Нищо чудно, предвид че съм израснала във Флорида. Там си имаме от всичко.

— Аз ще специализирам експедиционна картография. Сещаш се, пионерска работа — ходиш там, където никой не е стъпвал. Но често ще се връщам в базата, така че… Може да си правим компания.

Тя накланя глава встрани, сякаш съм казала нещо странно, а после цялата сцена се разлюлява, тръпне и ни залива ярка, пулсираща светлина. Момичето затваря очи, а когато отново ги отваря, дясното се е променило. Зеницата си е там, като и черното очертание на ириса, но самият ирис, кафяв в лявото око, отдясно е станал чистобял.

— Ешварен — прошепва тя и ме гледа, обаче явно не ме вижда.

— Какво…?

Мрънкалото на опашката пред нас прошепва същото.

— Е-е-ешварен.

Завъртам се на пета и виждам, че и неговото дясно око е побеляло.

— Какво става?

Не ми отговарят. Вместо това шептят отново и отново думата и много скоро тя се разпространява из опашката като горски пожар.

— Ешварен.

— Ешварен.

— Ешварен.

С горящо око и трепереща ръка момичето посяга да докосне лицето ми.

· · ·

Опа, осезание. Добре си дошло. И явно си водиш компания. Вече усещам тялото си и знам, че всичко ме боли. Не подозирах, че нещо може да боли така, сигурно е някакво ново изобретение.

Залива ме нова вълна от болка, отнася отломките от онзи зловещ спомен, който не е сън, и ми дава да разбера, че тялото ми е по-прецакано и от главата. Пъшкам и охкам, скимтя през раздрано гърло, давя се от усилието да не умра, после болката започва да намалява. А след болката и осезанието идва истинското движение. Това означава, че мога да се надигна на лакти и да потърся с поглед мъжлето. Долната му половина, уви, се очертава в тъмносиво през матовото стъкло, което води до неприятното заключение, че е с панталони.

Да му се не знае и скапаният ден.

Неговите панталони пораждат качествено нов въпрос в моята глава и аз надниквам под лекия сребрист чаршаф, с който съм завита, за да проверя какво е собственото ми облекло. Оказва се, че то липсва.

Ха.

Отново насочвам вниманието си към младежа, който се обръща в същия миг и погледите ни се срещат. Той се ококорва, а аз си поемам дъх, за да кажа нещо, обаче се давя, а гърлото ме боли, сякаш някой къса гласните ми струни една по една.