Ако трябва да бъда честна, си поотдъхвам. Тази мисия очевидно е обречена и колкото по-скоро Тайлър осъзнае, че си губим времето, толкова по-бързо ще дадем на заден.
Плъзвам пръсти по татуираните завъртулки на дясната си ръка. Правя го, когато съм нервна. Когато се ядосам. Когато имам нужда да се успокоя. Татусите ми са дело на десетина различни майстори, истинска дъга от цветове и стилове, но всички споделят една обща черта. Онова, което обичам, откакто се помня.
Криле.
Дракони. Птици. Пеперуди и мушици. На гърба и лопатките ми е татуиран ястреб, точно като на мама. Тя беше пилот в ТОФ, преди да се разболее. Още помня усмивката й, когато й споделих, че съм решила да кандидатствам в Легиона. Как ми каза, че се гордее с мен. Каза ми същото и при последния ни разговор. Изхъхри го с малкото дъх, останал в болните й дробове.
„Гордея се с теб, мъничката ми.“
Чудя се дали би се гордяла с мен, ако можеше да ме види сега. Бегълка. Затънала до ушите в неприятности. Заповед за задържането ми сигурно чака реда си на нечие бюро, а оттам до военния съд има само една крачка. Знам, че Тайлър ще се опита да ни отърве, ако ни хванат. Ще настоява, че сме действали по негова изрична заповед. Само дето не разбирам защо толкова упорства.
Видял е нещо на борда на онзи разрушител.
О’Мали е направила нещо, а той не ми казва какво.
А преди си говорехме за всичко.
— Значи няма начин да надвием ключалката без ключа? — пита Кал.
— Божията намеса може и да помогне — отвръща Фин. — Само че ключалката не е дори първият ни проблем. За да стигнем до нея, трябва да се доберем до кабинета на Бианки, а това е невъзможно. Имението му е най-строго охраняваното място на Корабния свят. Системата за сигурност е произведение на изкуството. Да, хакнахме камерите му, но няма начин да влезем, без да ни хванат.
Над стаята надвисва мълчание. И насред тази тишина Аврора най-после си отваря устата.
— Не исках да се намесвам в разговора…
Всички я поглеждаме с очакване. Вижда се, че тя още се колебае, докато мести поглед между ледения взор на остроухия и моята ядна физиономия. Дъвче устни и най-сетне продължава:
— Но… тази сутрин видях нещо в банята. Под душа.
— О, да, отвратително е — кимва енергично Скар. — Плесента си отглежда плесен.
— Не, аз… — Малката ни пътничка без билет поглежда към мен. — Видях Кат.
— Виж ти! — хили се Финиан. — Не знаех, че кексчето ти е сиропирано от тази страна, Нуличке.
— Млъкни, Финиан — ръмжа аз.
— Що бе, не те съдя…
— Не, исках да кажа, че… — Аврора клати глава. — Имах… видение. Малко ми причерня — знам ли, може би заради парата. Ето защо седнах на плочките, облегнах глава на стената и тогава… видях Кат с маска и елегантен гащеризон. Скарлет и Тайлър също. — Мести поглед между нас. — Бяхте облечени като за… като за празненство, предполагам?
— Празненство в онази баня? — вдига вежди Скарлет.
— Знам как звучи — отговаря Аврора. — Но не беше сън.
Тайлър се привежда напред, подпира брадичка върху върховете на събраните си пръсти, а очите му грейват.
— Утре вечер ще има празненство — казва той и поглежда към нас. — Петдесет години от създаването на Корабния свят. Бианки организира маскен бал. — Обръща се към Аврора и я облъчва с трапчинките си. — Ако си намерим покани, просто ще влезем в имението и готово.
— Да си намерим покани, викаш? — обажда се Скарлет. — И как ще стане това?
Тайлър търка брадичка и се обляга назад, вперил поглед в архитектурния план върху стената.
— Работя по въпроса. Разполагаме с няколко предимства.
Близначката му извива вежда.
— По-точно?
— Ами, първо, всемогъщ гангстер като Бианки със сигурност не очаква да го оберат. Никой не е толкова тъп, че да го ядоса.
— Освен нас, очевидно — сумтя аз.
Тай ми намига.
— Никога не подценявай елемента на изненадата.
— Супер — присъединява се Финиан. — Да речем, че влезем в имението. Остава да отмъкнем някак ключ-картата от врата на най-опасния престъпник в този звезден сектор пред очите на пълната с гости и охрана зала, без да задействаме вградената генетична аларма. А тя ще се задейства веднага щом някой от нас докосне картата.
Наблюдавам очите на Тай. Устните му. Сиянието на лозите танцува по лицето му в мрачната стая и се вижда, че трапчинките му само чакат зад кулисите. Неслучайно Тай беше златното момче на „Аврора“. Да, беше пълен отличник. Но любимият му предмет винаги е била тактиката. Докато ние се забавлявахме с игри, пиячка и флиртове, Тай седеше в стаята си и изучаваше отдавна загинали пълководци. Сун Дзъ. Ханибал. Наполеон. Айзенхауер. Танкиан. Зиап. Осуейо.