Повечето момчета искат да станат пожарникари или известни спортисти.
Тай искаше да стане новия Марк Агрипа.
— Да не забравяме и охранителните системи в самия кабинет — изтъква Скарлет. — Така де, няма как просто да грабнем Спусъка и да си плюем на петите. Цялата станция ще ни подгони.
В този миг трапчинките на Тай влизат в играта.
— Започва да звучи много интересно — отбелязва той.
Реакцията се надига в гърдите ми. Опитвам се да я потисна. Да я удържа. Тай е моят командир. Отивам където ми каже и правя каквото ми нареди. На това ни учат в Академията. Винаги подкрепяй своя Алфа.
Винаги.
— Не — дочувам собствения си глас. — Тая няма да я бъде.
Колегите ме зяпват, а аз вече съм скочила на крака и съм стиснала ръце в юмруци.
— Сериозно, аман от тия говна!
— Искаш да кажеш нещо ли, легионер Бранок? — пита Тай.
— О, искам, можеш да заложиш тъпия си ауспух, че искам! — Отпуснала съм юздите на гнева си и гласът ми вибрира от него. Толкова ме е яд на Тайлър, че всеки миг ще се разкрещя. — Това не е просто тъпо, а е в мозъчна смърт. Сякаш не стига, че бягаме от собствените си хора, че нападнахме терани и рискувахме живота си. А сега искаш да дръпнем за опашката най-опасния престъпник в сектора заради някаква дрънкулка, която тази луда фуста е видяла насън? — Соча към О’Мали, без да свалям очи от Тайлър. — Сериозно, Тай, напълно ли си откачил?
— Де да бяха само сънища, Кат — отговаря той. — Знаеш, че съм прав. Видя какво направи Ари с Лъка. Когато я открих в Гънката, щях да се удавя в собствения си скафандър, ако тя не ни беше преместила. Благодарение на нея оцеляхме там. Чу какво ни казаха Де Стой и Адамс, когато потеглихме на тази мисия.
— Това не е мисия, бе! — крещя аз. — Това е обир! И за какво? Заради делюзиите на тази откачалка? Само аз ли виждам колко тотално побъркано е това?
— Не ме наричай откачалка — озъбва се О’Мали.
— Опа, тя говори! — възкликвам аз и се сгъвам в дълбок поклон. — Ние не сме достойни за мъдростта й. И какъв съвет имаш за нас, могъща пророчице?
Кал вдига към мен едната си сребриста вежда.
— Излагаш се, Нула.
— Наври си го отзад, елфчо!
— Слушай, не претендирам, че знам какво става — подема О’Мали. — Но нещо определено става. Виждам ситуации, преди да са се случили. Виждам…
— А виждаш ли някакъв начин да извъртим тоя номер, без да ритнем камбаната, всевиждаща госпожичке? — прекъсвам я аз. — Виждаш ли какъвто и да било начин да влезем и излезем от личния кабинет на Каселдон Бианки, без да ни хванат?
Тя стиска зъби. Поглежда към чертежа на стената и процежда:
— Не.
— Леле, направо съм потресена, честно.
— Кат — намесва се Тайлър. — Овладей се.
— Може би е права, Тайлър.
Всички поглеждаме към Скарлет. Тя се взира в брат си, гласът й е тих, а тонът — нежен. Онзи тон, с който съобщаваш лоши новини.
Тайлър си поема дълбоко дъх и поглежда близначката си в очите.
— Скар?
— Казвам само, че сме нагазили дълбоко. И преди да продължим, нека спрем за малко и се запитаме накъде води този път.
— Към позорно уволнение от Легиона, това поне е сигурно — изтъквам аз. — Военен съд. Вероятно затвор. Ти си скъса задника от работа, за да завършиш Академията, Тайлър. Нима си толкова бесен, задето изпусна Подбора, че си готов да захвърлиш кариерата си в рециклатора?
— Не става въпрос за Подбора — повишава глас той. — Чухте какво ни каза Адамс. „Трябва да издържите. Трябва да вярвате.“
— Но защо? — настоявам аз. — Какво толкова има в нея, че така упорстваш?
— Не знам. — Тайлър свива рамене и поглежда към О’Мали. — Но е факт. Вярата не се нуждае от доказателства.
Скърцам със зъби. С мъка се удържам да не го нашамаря. Да не ревна в лицето му. Поглеждам към Скарлет, но тя само клати глава. Лицето на Финиан е като маска, ала той е достатъчно безразсъден, че да продължи по този път. Зила се е втренчила в мен, сякаш съм непознат вид буболечка, която трябва да бъде класифицирана. Кал мълчи, студените му виолетови очи са присвити едва доловимо. Представлявам малцинство. Противникът има числено и оръжейно превъзходство.