— Още едно.
19
Зила
Няма начин да влезем в личния кабинет на Каселдон Бианки и да излезем оттам, без да ни хванат.
20
Ари
— Не знам защо си решила, че това нещо ще ми стане — мърмори зад мен Кат и за пореден път подръпва дрехата. — Момичетата ще изпаднат, Скар.
— Предложих да ти дам един от моите сутиени — отговаря тя.
— Реших, че ми се подиграваш.
Скарлет я удостоява със съчувствена усмивка.
— Може би мъничко.
Стоим на дългата лъкатушеща опашка, която чака за галата на Каселдон Бианки — аз и Тай, Кат и Скарлет зад нас — нагиздени в най-шантавите тоалети, осигурени ни от пазарлъците на Скарлет и връзките на Дариел. Скарлет и Тайлър както винаги изглеждат в свои води, но Кат определено се чувства на тръни в официалното облекло, все едно е ушито от отровен бръшлян. Влачим мудно крака към портиерите, които проверяват поканите на входа.
Нервите ни са опънати до скъсване.
— Не ги мисли момичетата, всичко ще бъде наред с тях — уверява Скарлет в пореден опит да успокои приятелката си и наглася собствената си маска. — Такава е кройката. Изглеждаш страхотно. Както и аз впрочем. Роклята ми е направо трепач.
Чувам гласа на Финиан през миниатюрната слушалка в ухото си — звукът е силен и ясен, било то и леко развълнуван:
— На Съзидателя дреболийките, Скарлет… Не че тук, в базата, нямате ентусиазирана публика, но ако ще ни предлагаш подобни гледки, предупреждавай навреме. Дариел току-що ме заля с горещо кафе и май нещо в костюма ми даде накъсо.
— Просто се грижа за бойния дух — мърка доволно Скарлет.
— Е, не че се оплаквам де… — добавя Фин.
— Ще ти дам аз повод за оплакване — мърмори Кат.
Наближили сме вратата и вече различавам ясно двамата извънземни, които проверяват поканите. Първо, изглеждат ми напълно идентични, второ — кожата им е кафява и някак корава, а главите им са малки и приличат на бинокли, защото очите са толкова големи, че всичко друго по лицата им се губи. Шиите им са прекалено тънки, ръцете — дълги и кльощави. Единият се навежда от сребристия си подиум, протяга тънък като клонка пръст и го плъзва внимателно по поканата на една много висока жена с розова кожа.
— Не се шегуват с проверката на поканите — изричам тихо. Тай свежда глава към мен, за да погледне към вратата.
— Самоувереност — прошепва почти в ухото ми. — Дишай спокойно. Престори се, че имаш пълното право да бъдеш тук.
Стомахът ми прави бавно салто. Да съм се престорела. Мястото ми не е нито тук, нито където и да било в галактиката. Би трябвало да съм живяла преди двеста години. Умората и страхът са се съюзили и опъват безмилостно пъпната връв, която ме свързва със семейството ми, опъват я до скъсване, а само тя ме дели от окончателната самота.
Нямам идея какво ще стане, ако се скъса.
Дариел се закле, че поканите са почти като истински — което не е същото като да са истински, но Фин май му има доверие. Бетрасканът поиска тази поредна услуга някак неохотно и дори на мен ми стана ясно, че е открил поредната неплатена сметка в сложната система на фамилния баланс. Голяма неплатена сметка предвид факта, че оттогава говори дори повече от обикновено и лази по нервите на всички. Предполагам, за да прикрие собствената си нервност.
Постепенно започвам да ги опознавам — тези шестима млади войници, които държат живота ми в ръцете си. Дори да се бяхме запознали преди пет минути, пак бих доловила зле прикритото негодувание на Кат — аз съм хванала Тай под ръка, а зад нас тя я хванала Скарлет и усещам как очите й прогарят дупки между лопатките ми. Направо тръпки да те побият.
Тоалетът, който толкова я притеснява, е най-красивият и умело скроен гащеризон, който някога съм виждала. Съвсем същият е като онзи, който Кат носеше във видението ми — морскосин и без презрамки — и въпреки възмущението й е скроен така, че да държи всичко на мястото му. Комбинирала го е… — добре де, Скарлет го комбинира — с чифт сребристи ботуши, напомнящи на милион парченца счупено огледало, които някой е залепил в съвършена мозайка, а маската на лицето й е изработена от същия материал.
На кръста си има широк златен колан и не носи други бижута — татуировките й са изключителни и нямат нужда от допълнително разкрасяване, а дрехата е дълбоко изрязана на гърба и показва татуирания ястреб в цялото му великолепие, както и феникса, увил се около гърлото й. Бледа кожа, тъмни очи и още по-тъмна коса. Определено внушава страхопочитание. Кат е от онези хора, които искаш на своя страна. Уви, случаят май не е такъв.