Постоянно ме стрелка с погледи, които не разбирам.
Роклята на Скарлет е в тон с тоалета на Аса — тюркоазено съвършенство до пода и е абсолютно същата дреха, с която Скар беше облечена в моя сън наяве, макар да я е купила отнякъде по своя воля, без каквито и да било указания от моя страна. Когато я донесе, буквално изтръпнах.
Откъде е знаела каква дреха да купи?
Роклята без презрамки (чиято пазва без съмнение е удостоила Фин и Дариел с незабравима гледка) е украсена с безброй сребристи мъниста в тон с огледалната мозайка от ботушите на Кат, грейнали по тъмните дипли на полата като звезди в нощно небе. Около триста копченца се спускат от средата на гърба й до пода — понеже сме с най-малките ръце, двете със Зила се мъчихме половин час, докато ги закопчаем. Сребристите мъниста по маската подчертават допълнително големите й сини очи.
И двете изглеждат в страхотна форма и някак по-самоуверени, понеже вече не се крият под грозноватите униформи на Академията. Макар че би трябвало да тръпна от уплаха, истината е, че покрай тях и аз се чувствам малко по-смела и обнадеждена.
Колкото до моята рокля, тя е най-сладката дрешка, която някога съм обличала. Точно такъв тоалет бих избрала за абитуриентския си бал, ако го бях доживяла.
Чудя се каква ли рокля е носила Кали на своя бал.
Прилепналият корсаж е от червена коприна с красива златна бродерия. Има си съвършени малки ръкавчета и висока яка, закопчана с кукичка под гърлото. Изобщо, горната част много прилича на традиционна китайска рокля, но полите… полите са от десетки пластове лек червен тюл с дължина до коляното. Когато облякох роклята, ми идеше да се завъртя като балерина и сигурно щях да го направя, ако не беше напрегнатият поглед на Скарлет.
— Не бях сигурна за коприната — призна тя.
Аз погледнах надолу и я пригладих с ръка.
— Съвършена е.
По някаква причина обаче Скарлет се умълча, загледана в мен, а когато най-после проговори, в гласа й се долавяше непривично колебание:
— Ти каза, че баща ти… тоест, знам, че роклята не е точно китайска, но…
Тогава си дадох сметка, че се е опитала да ми намери нещо, което да ми напомни за дома. Открих също, че съм останала както без думи, така и без дъх.
— Това… — Замълчах, а после опитах повторно: — Роклята е прекрасна, Скарлет, благодаря ти. Татко страшно би я харесал. Той много държеше да опазим традициите си живи.
Сякаш говореше някой друг — някой, който може да говори за баща ми в минало време. Чувах колко е предпазлив гласът ми, една идея твърде бодър, и осъзнах, че съм се престарала точно колкото Скарлет да разбере какво усилие ми струва това.
Съхраняването на традициите в семейството ни наистина беше важно за него. Докато растях, имаше само един начин да отложа часа за лягане — като помоля татко за още една народна приказка от голямата старомодна книга на лавицата. След като той замина без мама, аз намразих приказките, в гнева си ги виждах като поредното доказателство, че за него има куп неща, които са по-важни от семейството — явно не съм била достойна за вниманието му сама по себе си и е трябвало да използвам любовта му към безценните традиции, за да си открадна мъничко време с него.
Или пък просто си е търсел повод да прекараме заедно още петнайсетина минути.
Скарлет ме сложи да седна на един стол и се зае с прическата ми — боядиса в черно-белия кичур, а на бузата ми залепи микрокамерата, маскирана като изкуствена бенка. Моментът бе някак интимен, но суетнята на Скар не ме подразни. Не възприех докосването като нахлуване в личното ми пространство. А като утеха.
— Тай и аз разбираме — тихичко поде тя. — Знаем какво е да изгубиш родител. Кат — също. Както и Зила. Ако поискаш да си поговориш с някого по въпроса, аз съм твоят човек.
Може би просто беше влязла в ролята си на Лице — верния дипломат, който се опитва да изглади различията в отряда. Аз обаче не го възприех по този начин… или пък предпочетох да си затворя очите пред истината, не знам. Така или иначе, реших да повярвам, че е искрена.
Фин ни посрещна с аплодисменти, когато излязохме нагиздени от спалнята. Зила ми кимна и каза:
— Подходящо.
Кал изобщо не ме погледна.
За разлика от другите, аз съм издирвана престъпничка и единственото публично място, на което бих могла да се покажа, е маскен бал. Ето защо никак не е чудно, че маската покрива лицето ми почти изцяло — виждат се само устата и брадичката. Затъмнените й стъкла скриват разноцветните ми очи и е ушита от някакво странно червено кадифе. Маска, каквато би носил шпионин от стар филм.