Зила наистина си пада по пищовите.
— Тъй, Зила и остроухия — изричам аз с наслада и чакам Кал да се навъси. — Настроих камерите във вашия участък да предават стар запис. С други думи, горилите в охранителния център на Бианки ще виждат празни коридори. Само че по-нататък по коридорите патрулират истински охранители. Ще се постарая да ви преведа през тях, но за тази цел ще правите точно каквото ви кажа, без да се мотаете. Ясно?
— Ясно, легионер Де Сийл — отговаря лаконично Зила.
— Приближи унито си до ключалката, за да ви отворя.
Двамата застават пред масивна бронирана врата с надпис „Служебен вход“. Кал изпуска кутиите и започва да ругае на поразия, а Зила пристъпва небрежно към контролния панел. Кодирането е възсложничко, но пък унистъклата на Академията са тежката артилерия на технологиите, а аз умея да повреждам разни неща. Мога и да поправям, разбира се, обаче съм още по-добър в развалянето. След трийсет и седем секунди защитата на ключалката предава богу дух.
Ставам по-бавен с възрастта.
— Така, коридорът пред вас ще е чист след дванайсет секунди — съобщавам. — Между другото, униформата ти отива, Кал. Добре изглеждаш.
Остроухият наглася нелепата шапка на главата си.
— Приличам на глупак. И ми е тясна. Как ще се бия, при положение че едва си мърдам ръцете?
— Знам ли. Със сексапил?
— Не разбираш много от бойни действия, нали, Финиан?
— Е, ти пък… — Не довършвам, защото патрулът в коридора зад вратата се обръща и изчезва зад завоя. — Добре, коридорът е чист, тръгвайте.
Зила отваря тежката врата и влиза, а Кал се вмъква след нея. Остроухият връчва на Зила кутиите за доставка и вади бластерния си пистолет от най-горната. Не би могъл да стреля с него тук, без да съсипе всичко, но явно е от хората, които се чувстват по-добре с оръжие в ръка.
По мой сигнал двамата хукват към следващия коридор и се мушват в един малък сервизен склад секунда преди друг патрул да се покаже иззад ъгъла. Аз следя седемнайсет камери едновременно, сравнявам движението на патрулите с архитектурния план и се опитвам да предскажа накъде ще тръгнат и как да преведа моите хлапета между капките…
— Велики Съзидателю… — мърмори Дариел до мен.
Сърцето ми прескача и хвърлям поглед настрани, за да видя какво го е уплашило. На монитора му се вижда гигантско сребристо… нещо. В устата на нещото светят редица съвършени бели зъби, с които би си гордял и масов убиец. А зад тях има още една редица. Явно и Скарлет е запленена от създанието, защото микрокамерата й също го следи. Създанието се приближава към стъклената стена, а кожата му се гъне застрашително и мени цветовете си — от сребристо към синьо, докато накрая не се обагря в червено.
— Нали уж беше атеист — ръмжа аз и ръгам Дариел с лакът, преди да насоча вниманието си към Зила, Кал и невъзможния удар, който се опитвам да дирижирам от разстояние.
Напоследък е адски трудно да намериш свестни помощници…
Може и да се оплаквам — Дариел е полезен колкото водонепропусклив пешкир — обаче ми е много забавно. С братовчеда си разменяме семейни клюки (когато не си говорим за риби), вдишвам уханието на влажен камък на мъждивата светлина от лозите и мониторите, превеждам другарите си през страховити приключения — все едно съм се върнал в детството си, и то буквално.
С моя помощ Кал и Зила прекосяват още шест коридора, на два пъти се измъкват на косъм и накрая се стига до неизбежното.
— Дотук добре. Гравгенераторът е право пред вас. Начало на втора фаза, дечица.
Кал се отделя от Зила като призрак. Тя чака остроухият да застане на позиция и стои съвършено неподвижна, вперила немигащ поглед в тавана, а тъмната й кожа отразява изкуственото осветление. Бива я в това — ако не се налага да прави нещо, не го прави. Сигурно използва тези паузи, за да пренасочи свободния си мозъчен капацитет към великия си план за превземането на галактиката…
— Добре, ти си наред — прошепвам аз и тя завива зад ъгъла в униформата си на доставчик и с вид на изгубено девойче.
Четиримата пазачи пред тежките бронирани врати в другия край на коридора застиват. Претеглят с поглед униформата на Зила и кутиите с пица, правят някакви объркани сметки наум, но накрая все пак вдигат оръжията си.