Адреналинът ме сритва в корема, хвърлям се инстинктивно към кабелите, които свързват импровизираната ми мрежа, и ги издърпвам. Всички екрани потъмняват, а отрядът изчезва от погледа ми.
Екип мускулести типове нахлува в стаята с оръжия в ръце. Бронята им е без опознавателни знаци, но пък е интересно да се отбележи, че всичките са теранци. Военни подстрижки. Физиката им е като на хора, които по цял ден вдигат тежки неща и после ги пускат.
Дариел е зяпнал като някоя от тъпите си риби.
— Подранили сте бе! — вика той.
Стомахът ми се свива, когато иззад войниците се появяват две фигури. Безлични сиви костюми и безлики сиви шлемове, скриващи и най-малкия намек за самоличността им.
Мамка му, лелка му, стринка му.
Тия са от ГРА.
Удрям бутона за тих режим на унистъклото си и го набутвам под един празен пакет от „Точно като истински нудли!“. Тогава една от фигурите проговаря с монотонен, роботизиран глас:
— Здравейте, легионер де Сийл.
22
Кат
— На позиция сме, Финиан.
Докладът на Тайлър припуква по връзката, заглушен от музиката. Гледам към него през веселящата се навалица и под сините примигващи светлини. Басовият ритъм трещи в ушите ми, а собственият ми пулс отеква в слепоочията, докато гледам как Тайлър и О’Мали танцуват. Вече са достатъчно близо до Бианки, за да приложи Финиан своята магийка. Тайлър се навежда към О’Мали, сякаш й шепне нещо на ушенце. Тя се усмихва, все едно й е казал нещо смешно. А моите зъби ще се счупят от стискане.
— Финиан? — повтаря Тайлър. — Чуваш ли ме?
Няма отговор.
Пеперудите в стомаха ми полудяват. Пърхат си там все по-силно още от снощи в бара, откакто онези агенти си взеха довиждане и пратиха документите по унистъклото ми — официални документи с печата на ГРА и подписани с моя пръстов отпечатък. Документи, на които с големи букви пише разни неща като „имунитет“, „съдействие“ и „залавяне“. Думи, за които в момента предпочитам да не мисля.
— Някой има ли връзка с Финиан? — пита Тайлър.
— Фин, чуваш ли ме? — пита до мен Скарлет.
Нищо.
Не трябваше да става така.
Тайлър отново се привежда към ухото на О’Мали, за да скрие движението на устните си.
— Зила, Кал, докладвайте.
— Зарядите са поставени — отговаря елфчо. — Току-що излязохме от центъра за гравитационен контрол.
— Възможно е да имаме проблем. Финиан не отговаря. Няма как да отворим вратата на кабинета, ако той не открадне сигнала на ключ-картата.
— Защо не отговаря?
— Точно това искам да разберете. Връщайте се в апартамента на Дариел. Очаквайте неприятности. Скар, искам да отидеш с тях като подкрепление.
— А ти какво ще правиш? — пита Скарлет.
Взирам се в множеството и различавам маскираното лице на Тайлър сред пулсиращите светлини. Около него се кълчат и полюшват десетки тела — Бианки и наложниците му — хора с всякакви форми и размери се движат в ритъм с оглушителната музика. Той обаче стои неподвижен. Свъсил е вежди. Присвил е очи. Мислите му препускат.
— Кат, чакай ни при тоалетните.
Скарлет поглежда към мен и аз зървам колебанието в очите й. Но Тай е дал изрична заповед и тя няма да му подлее вода пред нас. Вярна му е колкото мен.
Вярна като мен…
— Пази се, съквартирантке — казвам аз.
— Ти също.
Разделяме се — Скар тръгва към изхода, а аз поемам през тълпата. Тайлър и О’Мали на свой ред си пробиват път, като се отдалечават бавно от Бианки и компания, за да не привличат внимание. Плъзгам пръсти по стъклената стена на аквариума и гледам как десетина светещи, наподобяващи червейчета създания имитират жеста ми от другата страна на стъклото. Сърцето ми ще изскочи. Музиката е непоносимо силна.
— Добре ли си? — пита ме Тайлър, когато пътищата ни се пресичат.
— Тъй вярно, сър — отговарям аз по навик.
Опитвам се да не поглеждам към О’Мали, която се е увесила на ръката му. Повтарям си, че за нея това е по-трудно, отколкото за мен. Че тя не знае. Не би могла да знае.
— Заповеди, сър?
— Експлозивите на Зила и Кал са поставени. — Той почуква с пръст по унистъклото си. — Мога да ги детонирам дистанционно дори без помощта на Фин. Когато се взривят, охраната на Бианки ще пощурее. Това ще ни осигури малък прозорец точно както беше по план.