— Но без Фин не можем да вземем паролата — възразява О’Мали. — Дори да стигнем до кабинета на Бианки, няма как да отворим вратата.
Тайлър отваря файла с чертежа от презентацията на Финиан и сочи.
— Вратата не е единственият вход към кабинета.
— Нали не говориш сериозно? — обаждам се аз.
Тайлър ми намига и сърцето ми пада в ботушите.
— Импровизирам — отвръща той с широка усмивка.
След няколко минути вече дебнем край тежка врата от пластомана в един тъмен ъгъл на балната зала. Тук е малко по-тихо и няколко двойки (плюс една тройка) се опознават отблизо в сумрака. На вратата има голям червен надпис на непознат за мен език. Ако бях хазартен тип, щях да заложа паролите за Лъка, че пише Менажерия, вход забранен.
Четирима едри челериански горили вардят входа, коравата им синя кожа лъщи на слабото осветление и тънки черни маски покриват кървавочервените им очи — по четири на брой. Стоят със скръстени на гърдите ръце (пак по четири на брой), но не изглеждат особено напрегнати. Така де, навсякъде има камери, а в балната зала дебнат още стотина охранители. А и както спомена Тай, никой в Млечния път не е толкова глупав, че да настъпи Каселдон Бианки по мазола.
Е, явно има и такива.
Тайлър поглежда към мен, бялото на очите му грее на тъмната светлина.
— Готова ли си?
— Сериозно ли питаш?
Навеждаме се, за да натиснем бутончето на ботушите си. Електромагнитите, които Фин е инсталирал в токовете, издават тих жужащ звук и ни залепват за пода. Тайлър поглежда към О’Мали и стиска ръката й.
— Прави се на пияна и глупава — заръчва той.
— Втората част не би трябвало да ни затрудни — мърморя под нос аз.
Поемаме към пазачите и токовете ни тропат по пода. Не е лесно да се ходи с магнитите, но Тайлър минава напред и се прави на пиян-залян. Залита и за малко да падне. Посягам да го прихвана, като се мъча да изглеждам хем засрамена, хем подпийнала на свой ред. О’Мали се влачи някъде зад нас. Горилите ни измерват с поглед.
Тайлър размахва унистъклото си и пита завалено:
— Да знаете колко е часът по корабно време?
— Мърдай, чоовееко — ръмжи единият и в същия миг Тай активира зарядите.
Секунда закъснение. После осветлението в залата примигва — експлозивите, заложени от Зила и Кал, са се взривили в търбуха на станцията. Завива ми се свят, а усещането е придружено от силно гадене и чувството, че вътрешните ми органи внезапно са се разлетели накъдето им падне. С други думи, гравитацията в Корабния свят току-що е ритнала камбаната.
Челерианите залитат и се отделят от пода. Посягат към стените с цел да запазят равновесие, но движенията им са твърде резки и постигат обратния ефект. Откъм навалицата се чуват развълнувани възклицания, последвани от стреснати викове и морето от хора се издига целокупно към галактическия таван.
Тайлър посяга бързо, а аз — по-бързо и от него — бъркаме под куртките на двама от пазачите и вадим пистолетите им оттам. Аз стрелям два пъти, а Тайлър изпразва своя бластер в гърдите на третия пазач. Четвъртият успява да стисне китката на Тайлър и да я извие силно, но аз го прострелвам в лицето. Червените очи се подбелват и пазачите се понасят в безсъзнание. Двойките и тройката зад нас крещят, но виковете им потъват в общия хаос. Навсякъде се реят хора, въздухът е пълен с тела, музиката трещи ли, трещи, а цветното осветление примигва ритмично.
— Давай! — подканва Тайлър.
Грабвам ключ-карта от колана на един пазач и я плъзвам през скенера. Вратата към менажерията се отваря широко, ние хлътваме през прага и я затръшваме след себе си.
Тайлър тръгва с бърза крачка, като мести поглед от чертежа на Фин към простиращия се пред нас път, а магнитните му ботуши трещят по пода. О’Мали се е облещила. Аз пък се питам дали ГРА не са щурмували апартамента на Дариел предсрочно. Или някаква друга драма не е извадила Фин от играта. Какво да направя, за да не излязат нещата от контрол. И как ще се измъкнем живи от тази каша.
Свиваме зад един ъгъл и попадаме на двама пазачи, които се носят във въздуха, крещят по комвръзката и напразно посягат да се хванат за тавана. Отстраняваме ги набързо с пистолетите, вмъкваме се през поредната масивна врата и я затваряме след себе си.
Помещението смърди на мръсен канал. Бърча нос от вонята и плъзвам поглед по животинките с влажни очи в заобикалящите ни клетки. Приличат на крави — четирикраки космати създания с големи кафяви зъркели на тревопасни. Почват да мучат при появата ни и уплашено присвиват уши назад.