— Надушва ни — шепна аз.
— Ето го кабинета на Бианки — сочи Тайлър, хладен като лед. Не знам как успява.
Различавам лъскавата стена от поляризиран силикон през листака и зървам вграденото осветление и мебелировката от другата й страна. Стената е напълно прозрачна, но по нея няма спойки. Няма ключалки. Няма панти. Няма нищо.
— Как ще влезем? — смотолевям.
— С вяра — промърморва с усмивка той.
Хвърлям смръщен поглед на ултразавъра.
— Вярата ли ще ни преведе покрай онова нещо?
— Не — казва Тайлър и размърдва вежди. — Хормоните.
Точно тогава чувам звук в далечината. Тих звук — такъв, какъвто би излязъл от говорителите на унистъкло. Въпреки това напомня на два големи триона, които се опитва да правят секс.
Ултразавърът млъква, вдига рязко глава и се кокори. Звукът се чува отново — това е запис от презентацията на Финиан, който Тайлър е нагласил да се повтаря. Поглеждам към Тай, той се усмихва широко и макар че все още ми иде да го фрасна, разтеглям устни в усмивка.
Защото това е запис на ултразавър, който си търси компания.
— Ах, ти, самодоволно копе…
Ултразавърът надава рев, плюе, слюноотделя и драпа през импровизираната джунгла. Оставя дълбоки бразди в тъмната пръст и събаря дървета, устремен към унистъклото на Тайлър в нулевата гравитация. Озъбил се е, очите му мятат мълнии и скоро изчезва в листака, като пътя му осейват само големи буци изтръгната почва и шубраци.
— Защо ми се струва… повече ядосан, отколкото развълнуван? — пита О’Мали.
— И ти ще се ядосаш, ако си мислиш, че в къщата ти има друг мъжкар, който си търси дама. — Тайлър кимва към кабинета. — Хайде.
Оттласва се силно от едно дърво и се стрелва напред. Аз го следвам по петите, О’Мали се движи зад мен и пластовете глупав тюл се веят около кръста й в нулевата гравитация. Тай награбва шепа лози с цел да убие скоростта си, спира до силиконовата стена и посяга към мен, за да ме задържи. О’Мали се появява до нас и различните й очи греят, явно няма търпение да сложи ръка върху безценната си статуетка. Под пръстта май има нещо метално — вероятно скоби, които поддържат стената. Тай активира магнитите в токовете си и ботушите му се лепват за пода.
— Как ще минем през това? — съскам аз и удрям с юмрук по стената.
— Когато нямаш друг избор, стреляш — вдига рамене той.
Вади бластерния пистолет, който е взел от пазачите на Бианки, и го превключва на максимална мощност. По негов знак следвам примера му и двамата стреляме едновременно в стъклото. Следва ярка светлина и неприятен звук. Повърхността се е стопила и изстрелите са оставили овъглена вдлъбнатина, дълбока няколко сантиметра.
Проблемът е, че тъпата стена е дебела поне половин метър.
— Хм — сумти Тайлър. — Добре.
— Хм, добре? — извивам вежди аз.
— Тук да не би да има ехо? — пита Тайлър.
Откъм колана на О’Мали долита електронно бибиплкане:
— Ако мога да изкажа мнение…
— Не, не можеш, проклет да си! — сопвам се аз. — Тих режим!
До нас долита далечен рев, все едно гигантски лапи изтръгват вековни дървета от корен. Поглеждам през рамо и после отново обръщам глава към Тайлър.
— Кажи ми, че „когато нямаш друг избор, стреляш“ не е била единствената ти стратегия.
Тайлър стреля повторно в стената и стопява още няколко сантиметра. Издухва перчема от очите си и се мръщи.
— Наистина мислех, че ще свърши работа…
— Велики Съзидателю — побеснявам аз. — И това го казва пълният отличник по военна тактика?
Тай вдига белязаната си вежда.
— Кат, неприятно ми е да разбивам илюзиите ти за мен, но моментът ми се вижда подходящ да призная, че от „Белерофонт“ насам разчитам основно на импровизации в движение.
Нов рев разтърсва листака.
— Палачинка му недна — прошепва О’Мали.
Обръщаме се и го виждаме.
Виждаме, че то вижда нас.
Устата му зее и вътре има внушителна колекция от остри като бръснач редици зъби. Дъхът му е като от разпалена пещ, ноктите му за забити дълбоко в земята, а около него плават разорана пръст и раздрана растителност. Петте му очи горят от ярост, раздвоеният му език се стрелка напред и цялото му туловище се придърпва към нас. Вдигам глава и съзирам стъкло над себе си. Стъкло — зад гърба ми. Пред мен — чудовище.
Спукана ни е работата.
— Кат, тръгни наляво и вземи Ари — прошепва Тай, изключва магнитите на ботушите си и бавно се отлепя от земята. — Ще се придвижим пок…