— Затова ли е всичко? — прекъсвам я аз. — Заради теб и мен?
Бианки пристъпва напред и ръмжи:
— Стига тол…
— Няма нищо общо с теб и мен! — надвиква го Кат. — Става въпрос за Легиона! За Академията! За мечтата ни от малки, Тайлър! Някаква фуста ти пърха с клепки и ти захвърляш всичко?
— Онова беше грешка, Кат! — крясвам аз. — Съжалявам за случилото се по време на онзи отпуск! Съжалявам, че обърках всичко! Но не е ли време най-сетне да го преодолееш?
Очите й се облещват.
— Ах, ти, кучи си…
Мята се през стаята, забива юмрук в челюстта ми, аз политам назад и си удрям главата в една витрина. Посягам да я сграбча и двамата се сборичкваме, връхлитаме върху витрината със Спусъка и я събаряме със себе си на пода. Хвърчат парченца стъкло и размахани юмруци. Кат ме налага по лицето и крещи ли, крещи…
Настава хаос — челерианските горили се смеят с глас на глупавите чоовееци, двамата агенти на ГРА тръгват към нас, за да ни разтърват, Ари е клекнала до стената и е запушила ушите си с ръце, а Бианки вдига пистолета си и стреля в тавана.
Агентите издърпват Кат от мен и кръвта ми е по кокалчетата й. Тя се мята, дъхът й свири и реди псувни по мой адрес.
— Копеле гадно! Ще те ритам чак до другия край на Мле…
— ДОСТАТЪЧНО! — надвиква я Бианки. — Отведете ги в килиите!
Един от агентите хваща Аврора за ръката и я издърпва от отломките.
— Ние ще отведем госпожица О’Мали на Земята съгласно уговорката ни.
Бианки препречва пътя на агента, скръстил и четирите си ръце на гърдите.
— Това ще ви спечели приятелството на теранското правителство, господин Бианки. А ви уверявам, че нашата признателност не знае граници.
— А може ли, докато ми показват признателността си, да обяснят защо двама техни агенти се развяват на Корабния свят без моето разрешение?
Агентът свива рамене.
— Глобалната разузнавателна агенция има хиляда очи, господин Бианки.
Гангстерът изскърцва със зъби, но в крайна сметка изръмжава примирено и кимва. Челерианските горили награбват мен и Кат. Агентите на ГРА излизат без суетене от кабинета, повлекли Ари помежду си. Повеждат двама ни с Кит възгрубичко след тях, под ботушите ни хрущят стъкла, а Бианки остава сам, вперил скръбен поглед в останките на домашния си любимец.
Водят ни в група, като Ари и агентите вървят на крачка пред нас. Кат нарочно не ме поглежда. По брадичката ми се стича кръв — сцепеното на устната ми се е отворило от ударите й. Чувам как Ари диша на пресекулки, а дъхът на агентите звучи като металическо съскане. Музиката от тържеството е замлъкнала.
Агентите влизат в един турбоасансьор и натискат копчето за доковете. Една от горилите прокарва ключ-карта и натиска друг бутон — вероятно за нивото, където се намират прословутите затворнически килии на Бианки. Влезеш ли там, повече не излизаш.
Стоя с лице към вратите, зад гърба ми има шестима челериани, а зад тях — двама агенти на ГРА. Всичко ме боли. Една от горилите ми казва нещо и се хили.
— Не говоря челериански — отвръщам аз и облизвам сцепената си устна.
— Пита дали си глупав — услужливо превежда един от агентите. — И защо си решил, че можеш да влезеш и да излезеш от онзи кабинет, без да те хванат.
Усмихвам се на горилата и поглеждам през рамо към безликата маска.
— Предай му, че това изобщо не е влизало в плановете ми.
Агентът вади пистолета си и стреля от упор в тила на челерианеца на зешеметяващ режим. Вторият агент също вади оръжието си и стреля в лицето на друг охранител, който тъкмо се обръща, и накрая поваля трети с изстрел от упор в гърдите. Следва кратко боричкане, няколко изстрела на ниска мощност и броени секунди по-късно горилите вече се търкалят разлигавени на пода на кабинката.
— Какво да ти кажа. — Скарлет сваля шлема си, оглежда се в лъскавата му повърхност и оправя с пръсти огнената си коса. — Можеше да мине и по-гладко.
— Аман от критикари — отговарям аз. — Финиан добре ли е?
— Екзокостюмът му е повреден, но е жив — отговаря Зила изпод сивия си шлем. — Кал го отведе на Лъка.
— Можеше да стане голяма беля — мърмори Кат. — Онези копелета казаха, че ще изчакат да вземем ключ-картата и тогава ще щурмуват апартамента.
— Е, явно сме били прави да приемем думите на Глобалната разузнавателна агенция с едно наум — усмихвам се аз.
Кат се усмихва в отговор.
— Оказаха се много тъпи като за разузнавачи. Иначе не биха се обърнали към един Ас с идеята да предаде своя Алфа. Щяха да знаят, че моментално ще дотичам при теб, за да ти изпея какво е станало.