При войната в Залива Япония покри една трета от разходите. Системите за електронно насочване на огъня бяха с японски чипове. Една от системите за насочване на бомбените попадения съдържаше 83 чипа, от които 82 бяха японски и един доставен от английска фирма, опираща се на японски капитал.
Клайд Престоуиц, който е президент на Вашингтонския институт по икономическа стратегия, допълня:
„Проблемът не е, че имаме дефицит в търговията с Япония или че тя заделяла непропорционално малко за военни разходи. Теоретически бихме могли да изравним баланса, като изнасяме за Япония отпадъчна хартия и дървесни трупи. Същественото е, че японците застрашават бъдещето ни.
Икономиката «лесе-фер» ни казва: Защо да правим чипове, когато японците държат да ни ги дават, дори на загуба? За нас важното е да консумираме повече. За тях — да произвеждат повече“.
И европейците са консуматори по душа. Но по-малко от американците. Французите не допуснаха и 5-процентно японско участие в групата Бюл, произвеждаща компютри. Когато строили Версай, Колбер направил фабрика за стъкло и огледала, защото знаел, че венецианците, които доминирали в стъкларството, могат да направят в пазара на огледала онова, което японците направиха в пазара на автомобили.
Накратко: Новият културен ред се казва Третият път. Той Побеждава.
Майкъл Крайтън пък май победи Артър Хейли. Трилърът му за икономика и видеотехника се чете на един дъх.
Димитри Иванов