Ала Джак обожаваше баскетбола, а за мен тази игра бе целият ми свят. Той бе сладко дете, послушно в най-симпатичния смисъл на думата и безпомощно, както се очаква от момче, загубило баща си преждевременно и при трагични обстоятелства.
Али не можеше да дойде за първото полувреме, а пък аз, ако не друго, поне винаги бях готов да го подкрепя.
Уин продължаваше да се мръщи.
— Да изясним ситуацията: значи, ти отхвърли предложението на очарователната госпожица Колинс да прекараш събота и неделя с нея и забележителния й задник в луксозен парижки хотел?
Беше грешка да обсъждам личните си отношения с Уин.
— Точно така — отвърнах.
— Защо? — обърна глава към мен Уин.
Беше истински озадачен. После внезапно се успокои.
— Ами, да!
— Какво има?
— Надебеляла е, нали?
Такъв си беше Уин.
— Нямам представа.
— Значи?
— Това е. Ангажиран съм, забрави ли?
Уин се вторачи в мен, сякаш пикаех насред гимнастическия салон.
— Какво има? — попитах.
Той се облегна назад.
— Ти си знаеш. Вече си голямо момиче.
Реферът наду свирката, Джак Уайлдър нахлузи защитните си очила и се повлече към таблото с резултатите с чудната си глуповата усмивка на лицето. Петокласниците от „Ливингстън“ стреляха в коша срещу противниците си от „Касълтън“. Помъчих се да не се хиля на напъните им — и то не толкова на хлапетата, колкото на техните родители, насядали по скамейките. Опитвам се да не правя обобщения, но обикновено майките се разделяха на две групи: Пробивни и Бързаци. Пробивните се възползваха от възможността да създават контакти, а Бързаците се оживяваха или примираха всеки път щом отрочето им докоснеше топката.
Но бащите създаваха повече проблеми. Някои успяваха да прикрият вълнението си, като мърмореха под нос и гризяха нокти. Други викаха на висок глас. Подиграваха се на всички — и на рефери, и на треньори, и на играчи.
Някакъв баща, който седеше два реда пред нас, очевидно проявяваше признаци на онова, което двамата с Уин наричахме „Зрителски синдром на Турет“4 — по време на цялата игра той не престана да ругае на висок глас всички наоколо.
Моята гледна точка по въпроса е достатъчно ясна. Бях от редките птици — от спортистите по рождение. Този факт бе истински шок за цялото семейство, ако не смятаме постижението на най-талантливия от фамилията Болитар още преди да се появя на бял свят — чичо ми Сол печели турнира по шафълборд5 на борда на увеселителния кораб „Принцеса“ през 1974 година. А аз завърших гимназията „Ливингстън“ като национален шампион.
Бил съм в отбраната на отбора на „Дюк“ и капитан на два шампионски отбора от НССА6. Играл съм и за бостънския „Селтикс“.
А после внезапно — пуф! — и всичко изчезна.
Някой изкрещя:
— Смяна!
Джак намести защитните си очила и изтича на игрището. Треньорът на противниковия отбор посочи към Джак и извика:
— Хайде, Конър! Този е подходящ! Висок и бавен. Заобиколи го!
Бащата, страдащ от синдрома на Турет, изстена:
— Геймът свърши. Защо го вкарват? Висок и бавен ли? Добре ли чух?
Вторачих се в старшия треньор на отбора на „Касълтън“. Покритата му с гел рехава коса стърчеше нагоре, а с тъмната си козя брадичка той напомняше на преждевременно състарено момче. Беше висок — аз съм метър и осемдесет и пет, а треньорът стърчеше близо пет сантиметра над мен и, доколкото можах да преценя, тежеше десетина-петнайсет килограма повече.
— Той ли е висок и бавен? — повторих думите му аз. — Можеш ли да повярваш, че треньорът току-що го изрече на висок глас?
Уин сви рамене.
Аз също се опитах да се отърся от неприятното усещане. Играта се бе разгорещила. Карай да върви.
Резултатът беше равен — 24:24, когато стана белята. Случи се точно след таймаута и топката бе в отбора на Джак; момчетата се бяха скупчили под коша на противника. Внезапно „Касълтън“ решиха да направят преса. Джак бе свободен. Подадоха му топката, защитата се появи до него, ала за миг той се обърка. Случва се.
4
Наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от множество двигателни и речеви тикове. В миналото синдромът е бил свързван предимно с неволните ругатни и неуместни коментари, които страдащите произнасят натрапчиво. — Б.пр.
5
Популярна игра в Англия с дискове и стикове. Играе се върху дървена повърхност, например на палубата на кораб. — Б.пр.