— Всичко, което ми наговори… — Тя трепереше неконтролируемо. — Целият онзи бълвоч, че още ме обичаш…
— Не беше бълвоч, Тара. Беше истина. Само че…
Тя го изгледа и се изправи. Изведнъж, сякаш някой изгаси лампа, топлината в очите му изчезна и не остана нищо, само ледена чернота.
— Какво? — прошепна тя. — Само че какво, Даниел?
Той сви рамене.
— Концесията ми е по-важна.
Тя се взира в него още секунда, съсипана. След това нададе гърлен вой на болка от предателството, хвърли се към него и заби нокти в лицето му.
— Що за човек си ти? — изкрещя истерично. — Що за чудовище си, щом можеш да направиш такова нещо? Можеха да ме изнасилят, копеле гадно! Да ме убият! И за какво? Заради няколко шибани мъртви тела! Заради шибаната ти концесия! Заради тях щеше да стоиш и да ме гледаш как умирам! Ти си болен! Ти не си човек! Ти си… гнусен! Отвращаваш ме! Отвращаваш ме!
Той сграбчи китките й и я отблъсна от себе си. Тя продължи да налита още малко, но след това яростта й внезапно изгасна и Тара отстъпи назад към скалата, останала без дъх, с мокро от сълзите лице.
— Копеле — прошепна без дъх. — Мръсно лъжливо копеле. Можеха да ме убият.
Халифа се приближи до нея и постави нежно ръка на рамото й, но тя я отблъсна. Оутс и Скуайърс се спогледаха, а броеницата на Джемал затрака отново. Даниел вдигна ръка към лицето си, без да сваля поглед от нея.
Дълго време никой не каза нищо. След това се чуха стъпки — идваше Маси.
— Пропуснах ли нещо? — попита той и огледа всички поред.
— Доктор Ласаж и госпожица Мъдрей… обсъждаха събитията от изминалата седмица — каза Скуайърс. Американецът забеляза драскотините по лицето на Даниел и избухна в смях.
— Охо, добре го е подредила! Дали да не я вземеш на работа при теб?
Вятърът отново беше излязъл и вече духаше без прекъсване и завихряше пясък около стъпалата и глезените им. Оутс си погледна часовника.
— Трябва да тръгваме, сър.
— Правилно — кимна Скуайърс. — Само да доизгладим някои подробности. Вие тримата защо не ме изчакате в хеликоптера, а?
Оутс, Джемал и Маси се обърнаха и тръгнаха. Скуайърс приглади косата си, която вятърът беше разрошил.
— Всъщност нямам кой знае колко повече да ви казвам. След като Дравич откри местонахождението на армията, Саиф ал-Таар започна да вкарва по въздух хора и оборудване от Либия. Ние не ги закачихме изобщо; наблюдавахме ги със сателит. Разбрахме, че е прекосил границата преди два дни, и първоначално планирахме да атакуваме утре сутринта. Но малката одисея на инспектор Халифа ни принуди да се задействаме с един ден по-рано. Египетските военновъздушни сили прехванаха хеликоптерите му, когато прелитаха границата. Ние заехме мястото им и… ами, мисля, че останалото го знаете. Саиф ал-Таар е мъртъв, организацията му е унищожена, светът поне за малко е едно по-безопасно място.
Халифа въздъхна уморено.
— И вие смятате, че това е краят? Смятате, че като сте го убили, сте решили проблема? Такива като Саиф ал-Таар има още десетки. Стотици. Не е ли време да се запитате защо? — Той изгледа Скуайърс, след това поклати глава, направи няколко крачки, впери поглед в редиците трупове покрай кратера и попита: — А с тези какво ще стане?
— С телата ли? А, ще ги заровим някъде в пустинята. Някъде, където няма да ги открият.
— Ами армията? — Халифа кимна към блатото от тела.
— Ще я оставим така. — Скуайърс махна небрежно с ръка. — Нека пустинята я покрие отново. След няколко месеца няма да е останала и следа. А пък, кой знае, може някой ден някой да дойде и да направи най-великото откритие в историята на археологията. Или най-великото преоткритие.
Той намигна на Даниел, който го гледаше безизразно, цигарата на Халифа беше изгаснала и той извади кибрита от джоба си, за да я запали. Вятърът обаче духаше толкова силно, че изобщо не успя да задържи огънчето. Запали една клечка, втора, трета и накрая се отказа.
— И, както казват, всичко е добре, когато свършва, добре — каза Скуайърс. — Всъщност любопитното е, че сагата с липсващото парче вероятно ни е помогнала. Саиф ал-Таар толкова отчаяно желаеше да си го върне, че дори не му хрумна, че гробницата може да е фалшификат. Значи сме ви искрено задължени по много линии.