Тя връхлетя, внезапно, неконтролируемо, като отникъде. В един момент имаше вятър, в следващия пустинята сякаш изригна, милион милиони тонове пясък бликнаха като гейзер към небето, закриха слънцето и превърнаха въздуха в камък. Силата й беше невъобразима. Сандъци се търкаляха по земята, бали слама се изпаряваха, варели с нафта политаха в небето и се въртяха като листа. Един хеликоптер се разби в склона на дюната, други два се сблъскаха един с друг и се превърнаха в огнено кълбо, което пясъчната завеса задуши почти моментално. Хора се носеха по земята, една камила се премяташе надолу по долината, глави отхвърчаха от осакатени трупове и подскачаха по земята като огромни кафяви камъни. Шумът беше раздиращ.
Вятърът помете Тара в кратера и я захвърли върху плетеницата от изсъхнали трупове. Кости се трошаха и разпадаха на парчета под нея, мъртва кожа се късаше като пергамент, зъби отхвърчаха от челюсти. Тя се затъркаля, без да може да спре, изсъхнали ръце и крака сякаш я ритаха и ръгаха с лакти, изпити лица изникваха отвсякъде, докато накрая тя не спря, заровила лице в някаква изсъхнала стомашна кухина. Една набръчкана уста, притисната във врата й, сякаш я целуваше. Тя остана за миг неподвижна, зашеметена и ужасена, след което се опита да се изправи. Вятърът беше прекалено силен и я повали веднага. Започна да пълзи, под дланите й хрущяха гърбове и гърди, краката й стъпваха по смачкана кожа, черепи и гръбнаци, кости се трошаха под нея като вейки. Пясъкът дереше плътта й и пълнеше ноздрите и ушите й и тя имаше чувството, че се дави.
Някак успя да стигне до ръба на кратера, да изпълзи по корем и да вдигне края на ризата пред устата си. Зад гърба й армията бързо изчезваше, погълната от надигащата се пясъчна вълна. В същото време покрай ръба на кратера се появяваха десетки нови тела. Сбръчкана ръка изникна от пясъка точно до лицето й с разперени пръсти, които сякаш искаха да я сграбчат. Стърчаха стрели; един кон сякаш скочи от склона на дюната; някаква глава изплува за миг, но беше погребана в същия момент. Воят на вятъра наподобяваше петдесет хиляди бойни крясъка в битка.
Тя се надигна, с присвити като цепки очи, за да потърси Даниел и Халифа, но не видя нищо, само ослепителната пясъчна вихрушка. Някъде отляво се чу приглушен вой на мотор и тя изви глава натам, напрягайки вратните си мускули докрай, за да устои на вятъра, който ги усукваше в обратната посока. Воят се усили и изведнъж се показа хеликоптер — невъзможно ниско; въртеше се диво, напълно изгубил управление. За част от секундата тя зърна лицето на Скуайърс през един от прозорците — с широко отворена уста, пищящо; след това машината се завъртя в луд пирует право към дълбоката чернота на пирамидалната скала. За миг стана много светло и горещо, след това се чу агонията на метала и после нищо. Тара се надигна на колене, наведе глава и запълзя напред.
След няколко метра спря и се опита да извика, но вятърът беше толкова силен, че сама не чу гласа си. Пропълзя още малко и отново спря, защото зърна някакво движение отпред и отдясно. Пое към него.
Бяха по-близо, отколкото й се беше сторило, и само след няколко метра стигна до тях. Даниел беше възседнал Халифа, беше сграбчил автомата с две ръце и се опитваше да го насочи към главата на детектива. Халифа беше хванал с една ръка дулото и се опитваше да го отклони, а с другата стискаше Даниел за гърлото.
Никой от двамата не я забеляза и тя се приближи, сграбчи Даниел за косата и го събори. Тримата се вкопчиха един в друг, долепени до земята от бурята, с очи и уста, пълни с пясък. За момент Тара и Халифа успяха да притиснат Даниел, но един жесток порив отнесе детектива настрани…
Даниел посегна към автомата, който беше паднал на метър от лявата му страна. Тара също се хвърли към него, но Даниел я изблъска и я събори на земята — главата й се размина на сантиметри със стърчащото острие на меч. Халифа се беше надигнал и пълзеше към тях, но вятърът го задържа и позволи на Даниел да се докопа до автомата, да замахне и да го удари по главата. Халифа падна право върху Тара.