Выбрать главу

Тара нямаше представа как все още продължава да се движи. Само след секунди се изтощи и всеки сантиметър я изтощаваше все повече. Най-много от всичко на света искаше да падне по лице и да остане така.

Но някак продължаваше да пълзи, насилвайки се отвъд възможностите си, нагоре, нагоре и нагоре, и накрая, тъкмо когато ръцете и краката й започнаха да се схващат, наклонът под нея намаля и се изравни. Тя се бори още няколко метра и след това падна с лице надолу върху билото на дюната. Чу гласа на Халифа сякаш някъде от много далеч.

— Дръжте главата си надолу, госпожице Мъдрей. И се опитайте да… как му казвахте… да шавате с тяло колкото можете повече. Така пясъкът няма да ви затрупа.

Тя стисна ръката му, за да покаже, че го е чула, и зарови лице в сгъвката на лакътя си, бурята зави над нея и песъчинките се втурнаха от всички страни като милиони жилещи насекоми.

„Трябва да шавам — помисли си. — Шавай, момиче, шавай!“

Ритна няколко пъти и раздвижи ханша си, но беше твърде изтощена и след няколко минути тялото й замря и остана неподвижно. Обзе я внезапно блажено спокойствие, сякаш се беше увила в одеяло от черно кадифе. В съзнанието й заплуваха образи: родителите й, Даниел, Джени, колието, което баща й беше подарил за петнайсетия й рожден ден. Спомни си как се беше събудила и беше открила плика на полицата над камината, как беше търсила съкровището, докато не го намери на тавана, как радостно се беше смяла, когато отвори стария сандък и намери колието скрито дълбоко в него. Разсмя се и сега и звукът ставаше все по-силен и по-силен — надви бурята и изпълни целия свят. Тя се остави на смеха, позволи му да я потопи, да я задуши, и тогава избухна ослепителна бяла светлина и повече не помнеше нищо.

Епилог

Инспектор Халифа спеше до жена си и водопадът на меката й черна коса падаше върху лицето му. Беше толкова топла тази коса, толкова ароматна, и както правеше винаги, когато бяха заедно в леглото, той зарови лице в нея и пое дълбоко въздух, за да изпълни дробовете си с аромата на парфюма й.

Но вместо да го изпълни с наслада и спокойствие, вдишването го принуди да се закашля жестоко, кашляше и се давеше, бореше се за въздух, и накрая се надигна замаяно. От гърба и раменете му се посипа пясък и жена му и леглото се изпариха. Стоеше на върха на една дюна в средата на пустинята, слънцето печеше отгоре и устата му беше пълна с пясък.

Плю и кашля още няколко секунди, за да прочисти гърлото си, и изведнъж си спомни за Тара. Беше до него, когато бяха стигнали билото, в това беше сигурен. Сега не се виждаше никъде. Той падна на колене и започна да рови пясъка.

Не намираше нищо. Можеше вятърът да е я отвял настрани, помисли си, или надолу към долината. Удвои усилията си, но без никакъв резултат, и тъкмо когато започваше да се отчайва, ръката му напипа нещо твърдо. Той разрови трескаво пясъка около него с шепи и изрови малък крак в маратонка. Хвана глезена и задърпа. Тялото беше заседнало здраво в дюната и той продължи да копае като заек, откривайки първо единия крак, след това другия.

— Хайде — изсъска на себе си. — По-бързо! Копай!

Хвана двата глезена и задърпа отново, но тя пак не излизаше. Смени ъгъла, започна, да копае отдолу вместо отстрани, загребваше пясъка и го хвърляше между краката си.

Откопа рамо, задната част на главата й и една ръка. Издърпа китката и опипа за пулс. Нямаше.

— Моля те, Аллах — изкрещя и гласът му отекна в пустинята. — Моля те, нека да оживее!

Разрина останалия пясък и я обърна по гръб. Очите й бяха затворени, устните и устата й бяха облепени плътно с жълтеникави песъчинки — приличаха на трохи от бисквити. Опипа отново за пулс, но пак не намери и затова отново я обърна по корем, хвана я през гърдите, натисна и я преви на две. Повтори движението с всичка сила; отчаяно се молеше жената да живее.

— Хайде! — изкрещя. — Дишай! Дишай, даммит!

Сгъна колене, натисна отново и този път внезапно през тялото й премина конвулсия, сякаш я беше ударил електрически ток. За миг тя остана безжизнена, като пране, проснато на въже, след което започна да се дави и да кашля. Той натисна за последен път и от устата й изригна пясък. Тя се разкашля, повърна пак, залитна и пое дълбоко въздух. Той внимателно я остави на земята и прошепна:

— Благодаря ти, Аллах. Благодаря ти. Благодаря ти.