— Добре, Омар — каза, без да се обръща. — Свободен си. Ако научиш нещо, обади ми се.
— Разбира се — отвърна Омар и побърза да си тръгне към вратата. — Веднага ще ти се обадя.
Измъкна се и остави Халифа и помощника му сами.
— Колко още има? — попита Халифа.
— Това беше — отвърна Сарийя, наведе се напред и разтри слепоочията си. — Прекарахме ги всичките. Свършиха.
Халифа се свлече в един стол и запали още една цигара, без да забелязва, че предишната още дими в пепелника на прозореца.
Може да беше объркал нещо. Може смъртта на Наяр в крайна сметка да нямаше нищо общо е антиките. Ако се съдеше по онова, което беше чул, имаше още куп причини някой да пожелае смъртта на Наяр. Не разполагаше с нито една улика, която да го свързва с антики. Нито една.
И въпреки това чувстваше — не можеше да обясни смислено причината — просто усещаше, дълбоко в себе си, че смъртта на Наяр е свързана с търговията с древни артефакти, чувстваше го по същия начин, както археолозите усещат, че са близо до важна находка. Шесто чувство, инстинкт. Беше разбрал в мига, когато беше видял татуировката на скарабея върху тялото: в този случай единствено миналото щеше да обясни настоящето.
Имаше и улики. Достатъчно, за да не изглежда насоката на разследването му съвсем безсмислена. Наяр определено беше замесен в търговията с антики. Определено се беше сдобил с пари наскоро — естествено, повече пари, отколкото би могъл да изкара от работите, с които се хващаше от дъжд на вятър, за да храни семейството си. При краткия разпит на жена му миналия следобед, тя беше отрекла мъжът й да притежава каквито и да било антики, което не би било изненадващо, ако той изобщо ги беше споменал. Стори му се направо подготвена за въпроса. Не му харесваха и реакциите на търговците, които беше разпитал.
— Страх — каза той и проследи с поглед колелцето дим, което се издигна към тавана, разшири се и бавно се разтвори във въздуха.
— Какво?
— Страх ги е, Мохамед. Търговците. Всичките. Изплашени са до смърт.
— Не се учудвам. Могат да получат пет години за притежание на крадени антики.
Халифа издуха още едно колелце дим.
— Не ги е страх от това. От нещо друго. От някого другиго.
Сарийя присви очи.
— Не разбирам.
— Някой се е добрал до тях, Мохамед. Опитват се да го скрият, но са се омръзнали от ужас. Видя какво ставаше, като им показвахме снимките на Наяр. Пребледняваха, все едно са видели как същото се случва с тях самите… Всички търговци на антики в Луксор са напълнили гащите. Досега не съм виждал нищо подобно.
— Мислите, че знаят кой го е убил ли?
— Със сигурност подозират. Но няма да проговорят. Истината е, че се страхуват много повече от хората, които са накълцали Наяр, отколкото от нас.
Сарийя се прозя. Броят на дупките в устата му надхвърляше броя на зъбите.
— Тогава с кого предполагате, че си имаме работа? — попита сержантът. — Местната мафия? Момчетата от Кайро? Фундаменталистите?
Халифа сви рамене.
— Може да е от тях. Едно обаче е сигурно: работата е голяма.
— Наистина ли смятате, че може да е открил нова гробница?
— Възможно е. Или някой друг я е открил, а Наяр я е обрал. А може и да става въпрос само за няколко дреболии. Обаче ценни. Нещо, заради което си струва да убиеш.
Той метна цигарата през прозореца. Сарийя се прозя отново.
— Извинете, но напоследък не си доспивам с бебето.
— Забравих — Халифа се усмихна. — Колко станаха вече?
— Пет.
Халифа поклати глава.
— Не знам откъде намираш сили. Мен моите три едва не ме убиха.
— Трябва да ядете повече фъстъци — каза Сарийя. — Дават сила.
Искреният му съвет развесели Халифа и той се разсмя. Сарийя отначало сякаш се обиди, но след това се разсмя и той.
— Прибирай се вкъщи, Мохамед — каза Халифа. — Хапни фъстъци, наспи се, почини си. След това отиди на западния бряг и поговори с вдовицата и семейството на Наяр. Виж дали ще изкопчиш нещо от тях.
Сарийя се изправи и взе сакото си от облегалката на стола. Стигна до вратата, но се сети нещо и се обърна.
— Господине?
— Ммм?
Сарийя подръпваше ръкава на ризата си, без да вдига поглед към Халифа.
— Вярвате ли в проклятия?
— Проклятия ли?
— Да. Древни проклятия. Като, нали се сещате, проклятието на Тутанкамон.