Халифа се усмихна под мустак, захвърли цигарата си и се изправи. Вратата на кабинета беше отворена и той надникна вътре.
— Докторе?
Възрастният мъж седеше зад малко бюро от талашит, заринато с листове хартия. Беше висок и слаб, с продълговато мургаво лице и къдрава ниско подстригана коса — типичен саид, или жител на Горен Египет. Той вдигна поглед и изръмжа:
— А, Халифа. — Влизай, влизай.
Детективът влезе и ал-Масри му посочи един от столовете до стената.
— Тъп селянин — процеди и кимна в посока на вратата. — В една от нивите му открихме нещо, което прилича на продължение на погребалния храм на Сети I, а той иска да го изоре и да посади молочия.
— Човек трябва да яде. — Халифа се усмихна.
— Не, ако това означава да унищожи историята си, не трябва. Да мре от глад! Безпросветен варварин. — Той удари с юмрук по бюрото и една купчина хартия се свлече на пода. Той се наведе да я събере. — Чай? — попита изпод бюрото.
— Да, благодаря.
Ал-Масри извика и на вратата се появи някакъв младеж.
— Махмуд, донеси ни чай. — Започна да оправя книжата — събра ги първо на една купчина, премести ги върху друга, раздели ги на две и постави всяка половина върху други купчини, накрая отвори чекмеджето и ги насмете вътре. — По дяволите, така или иначе няма да ги прочета.
Облегна се, сплете пръсти зад тила си и погледна Халифа.
— И така, с какво мога да ти помогна? Да не си дошъл да търсиш работа?
Докторът беше запознат с миналото на Халифа и обичаше да го дразни, макар и приятелски. Въпреки че никога дори не беше го намеквал, той много харесваше детектива. Халифа беше един от малцината, чиято страст към миналото можеше да се мери с тази на самия ал-Масри.
— Не съвсем — усмихна се Халифа.
Наведе се и изгаси цигарата си в пепелника на бюрото и след това разказа на ал-Масри за убийството на Абу Наяр. Възрастният мъж слушаше, без да го прекъсва, и пукаше пръсти зад главата си.
— Нищо ли не си чул? — попита Халифа, след като свърши разказа си.
Ал-Масри изсумтя.
— Естествено, че не съм чул нищо. Каквото и ново да се открие, ние сме последните, които разбираме. Даже на луната са по-добре информирани от нас.
— Но е възможно да са открили нещо, нали?
— Разбира се, че е възможно. Бих казал, че до ден-днешен сме открили едва двайсет процента от останките на Древен Египет. А може и по-малко. Хълмовете на Тива са пълни с неоткрити гробници. Ще ги откриват още поне петстотин години.
Махмуд се върна с чая.
— Мисля, че е нещо голямо — каза Халифа, след като взе чашата си от подноса и отпи. — Нещо, заради което хората са готови да убиват. Или което да пазят в тайна.
— Има хора, които ще убият и за чифт шабти.
— Не, тук става въпрос за нещо повече. Хората ги е страх. Разпитахме всички търговци на антики в Луксор и всички се бяха насрали от страх. Това е много показателно.
Старецът взе своята чаша и отпи.
Физиономията му беше безизразна, но Халифа знаеше, че го е заинтригувал. Той отпи още веднъж и още веднъж, след което остави чашата си настрана, изправи се и закрачи из стаята.
— Интересно — мърмореше си под нос. — Много интересно.
— Имаш ли представа какво може да е? — попита Халифа. — Царска гробница?
— Хммм? Малко вероятно. По-точно, изобщо не е вероятно. Повечето царски гробници вече са известни с изключение на тези на Тутмос II и Рамзес VIII. И може би на Шменкара, ако приемем, че тялото в КУ55 е на Ехнатон, в което аз лично не вярвам.
— Мислех, че и гробницата на Аменхотеп I още не е известна — каза Халифа.
— Глупости. Бил е погребан в КУ39 и това го знае всеки нормален археолог. Както и да е, мисълта ми беше, че ако става въпрос за грандиозно царствено погребение, то почти сигурно трябва да е в Долината на царете, а там не можеш да покриеш нещата задълго, колкото и хора да убиеш. Толкова е тъпкано с туристи, че не можеш да се разминеш от тях.
Пак беше вдигнал ръце зад главата си и палците му бавно се въртяха. От време на време облизваше долната си устна.
— Ами в Западната долина? — попита Халифа; имаше предвид по-малкия и не така богат на находки валог, който се отделяше откъм средата на главната долина.
— Там не е толкова оживено, но пак щяхме да разберем, ако имаше нещо. Под носа ни е.
— Някое скривалище на мумия?
— В скривалищата няма мумии. Или поне не мумии на големци, ако изключим някои от епохата на последните Рамзеси, и не виждам кой би убил някого заради тях.