— Тогава някое погребение на царедворец? Принц. Принцеса? Втора жена на царя?
— Пак трябва да са погребани в Долината на царете или на цариците. Някъде близо до центъра на некрополиса. Тези хора са обичали да са си заедно.
Халифа се наведе напред и запали цигара.
— Някой важен чиновник? Благородник?
— По-вероятно — призна възрастният мъж. — Въпреки че пак бих се изненадал. Почти всички значителни гробници, които сме открили, са или в Долината, или близо до нея. Прекалено близо за тайни разкопки. А и в тези гробници рядко се намира нещо ценно. Като историческа находка — да, но не и злато или нещо такова. Или поне не толкова, че да убиеш заради него. Очевидното изключение бяха Ейе и Ти, но това беше шанс едно на милион.
Той спря пред прозореца и палците му престанаха да се въртят.
— Постави ми трудна задача, Халифа. Изобщо не е изненадващо да откриеш нова гробница. Както ти казах, хълмовете са пълни с тях. Но да откриеш гробница, чието съдържание да си струва убийството, и същата тази гробница да е толкова далеч от другите, че да я запазиш в тайна, това вече е изненадващо.
— Значи нямаш представа?
— Никаква. Естествено за тоновете съкровища под хълмовете се носят легенди. Предполага се, че жреците на Карнак за заровили златото на храма някъде под Куирн, за да не попадне в ръцете на прииждащите персийци. Минимум десет тона злато. Но това са бабини деветини. Не, инспекторе, боя се, че съм в същото неведение, в каквото и ти.
Върна се зад бюрото си и седна тежко. Халифа допи чая си и стана. Не беше спал вече две нощи и изведнъж се почувства ужасно изморен.
— Добре — каза той. — Но ако чуеш нещо, ще ми се обадиш, нали? И без аматьорски изпълнения. Това е работа на полицията.
Ал-Масри махна ядосано с ръка.
— Как си представяш на моята възраст да се помъкна по хълмовете да ти търся скапаната гробница?
— Точно това си представям — отвърна Халифа и се усмихна топло на стареца.
Ал-Масри го изгледа страшно за миг, но после се разсмя.
— Добре, инспекторе. Да бъде както ти кажеш. Ако разбера нещо, ти ще си първият, който ще научи.
Халифа тръгна към вратата.
— Маа салама, я Доктора. Желая ти мир.
— И на теб, инспекторе. Въпреки че ако това, което ми разказа за случая, е истина, мирът е последното, което ще откриеш.
Халифа кимна и излезе.
— А, инспекторе — извика ал-Масри след него.
Халифа подаде глава обратно през вратата.
— Ако все пак някога решиш да постъпиш на работа при мен, е удоволствие ще те назнача. Приятен ден.
17
Сакара
Взеха такси до Сакара и минаха почти по същия път като Тара преди два дни, Хасан, мъжът, с когото беше открила тялото на баща си, не беше в кабинета си. Един от колегите му обаче я позна и й даде ключовете от къщата. Минаха покрай възвишението, спряха пред сградата и казаха на шофьора да ги изчака.
Вътре беше тъмно и хладно. Даниел отвори няколко прозореца и вдигна кепенците, Тара тъжно огледа варосаните стени, старите канапета и паянтовите рафтове за книги и си помисли колко щастлив е бил тук баща й и как къщата в някакъв смисъл беше станала част от неговия, но и от техния живот. Тя избърса очите си с ръкав и се обърна към Даниел, който се взираше в една фотография в рамка на стената.
— И какво точно търсим? — попита тя.
— Нямам представа. — Той сви рамене. — Предполагам, нещо, което изглежда древно. С йероглифи по него.
Той започна да оглежда книгите по рафтовете. Тара хвърли чантата си на един стол и влезе в една от другите стаи. В ъгъла имаше тясно легло, до стената — гардероб, а на един пирон на вратата беше закачете парцаливо яке. Тя бръкна в един от джобовете и извади портфейл. Прехапа устни. Беше на баща й.
— Това е стаята на татко — извика на Даниел.
Той дойде и двамата започнаха да преравят вещите на баща й. Не бяха кой знае колко — малко дрехи, фотоапарат, няколко тефтера и подвързан в кожа дневник на стола до леглото. Записките вътре бяха кратки и лаконични и се отнасяха почти само за напредъка на разкопките. На няколко места се споменаваше Тара — беше я отбелязвал с „Т“ — за последно в деня преди пристигането й в Египет, предпоследния ден от живота му:
Сутринта в Кайро. Среща в американския университет за семинарите догодина. Обядвах в Службата по антиките. Пазарувах на Хан ал-Халили за подарък за Т. Върнах се в С. късно следобед.